Джеймс Купър - Следотърсача

— От такъв характер ли са те, че да може да ги чуе един подчинен, сър?

— Разбира се, ако му се доверяват така, както аз се доверявам на тебе. Казва се например, че ирокезите са оставили дъщеря ти и съпровождащите я да им се изплъзнат, когато са пътували насам, само за да се засили доверието ми към Джаспър. Казва се още, че за господата от Фронтеняк било много по-важно да заловят „Вихър“ заедно със сержант Дънъм и съпровождащия го отряд и по този начин да осуетят нашия хитър план, отколкото да пленят едно младо момиче и да се сдобият със скалпа на нейния вуйчо.

— Разбирам намека, сър, но не вярвам на нито една дума. Да не се вярва на Джаспър, значи да се заподозре и Следотърсача, а да се усъмня в него, е все едно да се усъмня във вас, ваше благородие.

— Може и да си прав, сержанте, може и да си прав. Но Джаспър все пак не е Следотърсача. И да ти призная ли, Дънъм, бих изпитвал по-голямо доверие в младежа, ако не говореше френски!

— Уверявам ви, ваше благородие, че това и в моите очи не е голяма препоръка, но момчето го е научило по принуда, за което, с ваше позволение, не бива прибързано да го осъждаме. Научило се е да говори френски от немай-къде.

— Този проклет език никому не е донесъл добро, искам да кажа — на никой британски поданик, защото французите все пак трябва да говорят помежду си на някакъв език. Да, щях да имам много по-голямо доверие в Джаспър, ако той не разбираше техния език. Това писмо ме разтревожи и ако имаше на кого другиго да поверя кутера, щях да измисля някакъв предлог да го задържа тук. Ние с тебе, струва ми се, вече говорихме за твоя шурей, който ще тръгне с тебе, той е моряк, нали?

— Истински морски вълк, ваше благородие, но той изпитва предубеждение срещу всяка вода, която не е солена. Съмнявам се дали ще успеем да го убедим да поеме управлението на кораба, освен това той в никакъв случай не би могъл да намери пътя до определеното място.

— Това последното е напълно възможно. Човекът не познава нашето измамно езеро и не би се справил с подобна задача! Ти ще трябва да бъдеш двойно по-бдителен, Дънъм. Давам ти пълни права и ако заловиш Джаспър в измяна, съди го незабавно.

— Но той служи на краля, ваше благородие, и е длъжен да отговаря само пред военен съд.

— Това е вярно. В такъв случай ще го оковеш от главата до петите и ще го пратиш тук на собствения му кутер. Твоят шурей все ще може да намери обратния път, щом веднъж е минал по нето.

— Не се съмнявам, майор Дънкън, че ще успеем да направим всичко, което е необходимо, в случай, че вашите опасения относно Джаспър се оправдаят, но аз съм готов да отговарям с живота си, че той е честен човек.

— Твоята увереност ми харесва, тя говори в негова полза. Но това проклето писмо!… То звучи така правдоподобно, всъщност някои неща звучат така правдоподобно…

— Вие, струва ми се, благоволихте да отбележите, ваше благородие, че под писмото няма подпис. А това е голямо опущение за един честен човек.

— Напълно вярно, Дънъм. Само един негодяй, при това страхлив негодяй, е способен да пише анонимни писма, отнасящи се до частния живот на хората. Във войната обаче е друго. И лъжливите донесения, и каквато и да е друга хитрост от този род се смятат за извинение.

— Да, военни… ако желаете, смели мъжки хитрости, сър, като засади, внезапни нападения, маскировки, лъжливи атаки, дори шпионаж. Но не съм чувал истински войник да се е опитвал някога да петни доброто име на някой честен млад човек със средства като тези?

— В моя живот съм се сблъсквал с немалко странни хора и с немалко странни явления… Впрочем на добър час, сержанте. Не бива да те задържам повече. Вече си предупреден, затова остава само да ти препоръчам неуморна бдителност. Струва ми се, че Мюр се кани в скоро време да излезе в оставка и ако ти успешно завършиш тази експедиция, ще употребя цялото си влияние ти да заемеш неговото място, на което имаш пълно право!

— Покорно ви благодаря, ваше благородие — отвърна хладно сержантът, който в продължение на двадесет и пет години постоянно беше насърчаван с подобни обещания. — Надявам се никога да не опозоря званието си, каквото и да е то. Аз съм такъв, какъвто ме е създала природата, и напълно съм доволен от своя дял.

— Да не си забравил гаубицата?

— Джаспър я натовари на борда още сутринта, сър.

— Бъди внимателен и не се доверявай излишно на този човек. Веднага посвети Следотърсача във всичко. Той може да ти бъде полезен при разкриването на някое злочинство, което може би се готви. Неговата прямота и честност ще го улеснят в наблюдението, тъй като никой няма да го заподозре. Той поне е сигурен човек.