Джеймс Купър - Следотърсача

— Малко разбирам от тези неща, мастър Кан, но ще нарека Джаспър изменник само когато се уверя в това със собствените си очи и собствените си уши.

— Ето че пак грешите, Следотърсачо. Има много по-убедителни доказателства от тези, до които се стига чрез зрението и слуха. И това са фактите.

— Може в градовете и поселищата да е така, но не и тук на границата.

— Това е закон, установен от природата, а тя господства над всичко, Ето например, нашите чувства сега ни говорят, че малкият Джаспър в момента се намира на палубата и всеки от нас, ако се качи горе, може чрез зрението и слуха си да се убеди в това. Но ако после се окаже, че именно в този момент французите са получили някакво известие, което никой друг освен Джаспър не би могъл да им предаде, тогава ще трябва да повярваме в истината на туй обстоятелство и да признаем, че зрението и слухът са ни излъгали. Това може да ви го каже всеки законодател.

— Това е невъзможно — отвърна Следотърсача, — защото противоречи на действителността.

— Напротив, много е възможно дори, достойни ми водачо, това е закон неоспорим, да закон, държав-ен, кралски закон и като такъв ние всички сме длъжни да го зачитаме и съблюдаваме. Аз бих обесил собствения си брат въз основа на такова доказателство, без да държа сметка за никакво родство, сержанте.

— Кой знае доколко това може да се отнесе до Джаспър, но, струва ми се, че мастър Кап е прав в тълкуването на закона, Следотърсачо. В такива случаи фактите са много по-силни от кашите чувства. Ние сме длъжни да бъдем бдителни и нищо подозрително да не убегне от погледа ни.

— А, ето че см спомних! — продължи Кап, като отново се изплю през прозорчето. — Тази вечер, веднага след като се качихме на борда, се случи нетно крайно подозрително — едно „доказателство“, което може да послужи като тежка улика срещу момчето. Джаспър собственоръчно издигаше кралския флаг и, правейки се, че гледа Мейбъл и жената на войника, докато даваше нареждане да ги заведат в каютата им, го изпусна.

— Това може да е било случайно — отвърна сержантът. — Подобно нещо ми се е случвало и на мене. Освен това флагът се задвижва чрез макара и може да се издигне правилно, или не, в зависимост от това как младежът ще държи въжето.

— „Чрез макара“ — с презрение възкликна Кап. — Бих желал, сержант Дънъм, да те науча правилно да употребяваш тези изрази. Ако ти наричаш флаговия скрипец макара, то аз спокойни мога да нарека твоята алебарда абордажна кука. Вярно е, че при издигането едната страна винаги може да заяде, но след като ти сподели с мен съмненията си, тази история със знамето ми се струва едно подозрително обстоятелство и аз няма да я изпускам из ума си. Надявам се обаче, че няма да забравим да вечеряме, та ако ще и целият трюм да е пълен догоре с изменници.

— Вечерята иде бъде раздадена навреме, братко Кап. Но аз ще разчитам на твоята помощ и се надявам ти да поемеш управлението на „Вихър“, ако се случи нещо, което би ме принудило да арестувам Джаспър.

— Няма да те разочаровам, сержанте, и тогава всъщност ще видим на какво е способен този кутер, защото се страхувам, че досега това е било само въпрос на догадки.

— А аз — каза Следотърсача с дълбока въздишка — поддържам твърдо убеждението си, че Джаспър е невинен и ви препоръчвам да действаме открито, да попитаме младежа, и то незабавно, предател ли е, или не е. За мен Джаспър Уестърн стои над всякакви предчувствия и обстоятелства.

— Това в никакъв случай няма да стане — отвърна сержантът. — Отговорността за всичко лежи върху мен и аз моля и заповядвам да не говорите нищо с никого без мое знание. Ще се оглеждаме внимателно и ще отбелязваме всяко обстоятелство.

— Да, да, най-главното е обстоятелството — додаде Кап. — Едно обстоятелство струва повече от петдесет други доказателства. Такъв е законът на страната. Мнозина са били обесени въз основа единствено на обстоятелствата.

Разговорът се прекрати и тримата скоро се върнаха на палубата. Всеки от тях беше склонен да преценява поведението на заподозрения Джаспър, черпейки от своя жизнен опит.

В това време на кутера всичко си вървеше в обичайния ред. Джаспър, както и самият „Вихър“, очакваха да задуха бреговият вятър, а войниците, привикнали към ранно ставане, до един се бяха натъркаляли върху своите сламеници в главния трюм. На палубата стояха само екипажът, мистър Мюр и двете жени. Интендантът с всички сили се стараеше да се хареса на девойката, но нашата героиня не обръщаше внимание на тези ухажвания, които отдаваше отчасти на обичайната за всички военни галантност и отчасти може би на собственото си красиво личице. Тя се наслаждаваше на необичайната обстановка и положение, които криеха непознато за нея очарование.