Джеймс Купър - Следотърсача

— Да, имам доказателства за това. Миналия понеделник през нощта едно кану е стигнало до Осуиго. Ловката доплувала до източния нос и от нея слезли един индианец и един офицер. И ако тази нощ ти беше излязъл на разузнаване както обикновено, щяхме да хванем единия, а може би дори и двамата.

Беше доста тъмно, за да се забележи как обветреното лице на водача се обля с тъста червенина. Той изпита чувство за вина, загдето бе прекара същата тази нощ във форта, унесен в нежния глас на Мейбъл, докато тя пееше песни и балади на баща си, запленен от милото й личице, което му се струваше най-очарователното на света. Една от главните отличителни черти на този необикновен човек беше честността и в мисълта, и в помислите. Затова забележката на младежа изведнъж го накара да се почувства посрамен заради бездействието, което си бе позволил, но дори и през ум не му мина да вземе да се оправдава или да се мъчи да отрича собственото си нехайство.

— Това е вярно, Джаспър, признавам — каза той смирено. — Ако бях на мястото си тази нощ — а аз не си спомням някаква уважителна причина да ме е задържала, можеше наистина да стане тъй, както ти казваш.

— Тази вечер ти беше с нас, Следотърсачо — наивно забеляза Мейбъл. — На човек, който прекарва по-голямата част от времето си в гората, лице с лице с врага, е простено да отдели няколко часа за своя стар другар и неговата дъщеря.

— Не, не, откакто се върнах в гарнизона, само мързелувам — отвърна водачът с въздишка — и момчето направи добре, че ми го припомни. Ленивецът трябва да се мъмри, да, наистина трябва да се мъмри.

— Да се мъмри ли, Следотърсачо? Та на мен и през ум не ми е минало да се обвинявам в нещо и най-малко теб бих упрекнал за това, че някакъв си френски шпионин и един или двама индианци са ни се изплъзнали от ръцете! Сега, когато знам къде си бил, твоето отсъствие ми се струва напълно естествено.

— Аз не се сърдя, Джаспър, не ти се сърдя за това, което каза, тъй като то беше напълно заслужено. Ние всички сме хора и всички грешим.

— Не бива да говориш така, Следотърсачо!

— Дай си ръката, момче, дай си ръката! Не ти ми даде този урок, а съвестта ми.

— Добре, добре — прекъсна го Кап. — Сега, когато спорът привърши и двете страни са удовлетворени, може би ще ми кажете как стана известно, че неотдавна около нас са обикаляли шпиони. Това поразително ми прилича на „обстоятелство“!

Произнасяйки последните думи, морякът многозначително настъпи сержанта по крака и смушка ловеца с лакът, като в същото време намигна, макар че последният знак остана незабелязан в тъмнината.

— Стана ни известно благодарение на това, че на другия ден Голямата змия намери следите им — от офицерски ботуш и мокасина. Освен това един от нашите ловци е видял на следващата сутрин лодката да плава към Фронтеняк.

— Следата към форта ли водеше, Джаспър? — попита Следотърсача с такъв виновен и смирен тон, че заприлича на ученик, когото са смъмрили. — Следата към форта ли водеше?

— Струва ми се, че не. Макар да не я открихме на другия бряг, тя водеше до източния нос при устието на реката, откъдето може да се види всичко, което става в пристанището, но на другия бряг на реката не можахме да я открием.

— А защо вие не вдигнахте котва, мастър Джаспър, и не ги подгонихте? — попита Кан. — Във вторник сутринта духаше чудесен вятър. При такъв вятър кутерът ви можеше спокойно да се движи с девет възли. 54 54 Възел — морска мярка, равна на 1853 м. — Б. пр.

— Това навярно може да се направи в океана, мастър Кап — намеси се Следотърсача, — но не и тук. По водата не остават следи, а да преследваш минго или французин, е все едно да преследваш самия дявол.

— Че кому са нужни следи, щом лодката, която преследваш, се вижда от палубата, какъвто е бил случаят според думите на Джаспър? И какво представляват ако ще и двадесет от вашите мингоси и французи, щом по петите им се впусне един добър плавателен съд, строен в Англия? Давам ви думата си, мастър Сладка вода, че ако ме бяхте повикал онзи вторник, щяхме да настигнем тези мизерници.

— Не се съмнявам, мастър Кап, че съветът на такъв стар и опитен моряк, какъвто сте вие, може да допринесе само полза на един млад моряк като мене. Но позволете ми да отбележа, че преследването на едно кану е дълга и безнадеждна история.

— Трябва само да понапрегнеш сили и да го притиснеш до брега.

— Към брега ли, мастър Кап? Вие съвсем нищо не разбирате от плаването по нашите езера, ако смятате, че е лесна работа да притиснеш едно кану към брега. Веднага щом разберат намеренията ти, тези изменници започват да гребат с всички сили срещу вятъра и докато успееш да се опомниш, те са ти избягали на една-две мили.