Джеймс Купър - Следотърсача

— Струва ми се че само една неблагоразумна девойка може да се омъжи за моряк — ненадейно и съвсем неволно се изпусна да каже Мейбъл.

— Странно схващане. И защо мислиш така?

— Защото морякът винаги дели любовта си между кораба и жена си и тя е длъжна да се примирява с това. Вуйчо Кап също казва, че морякът никога не трябва да се жени.

— Той има предвид моряците от океаните и моретата — отвърна Джаспър със смях. — Той смята, че жените не са достойни да бъдат другарки на тези, които плават по солената вода, но за сладководните моряци навярно преценява, че може. Надявам се, Мейбъл, да не си съставиш мнение за нас, сладководните моряци, само по онова, което разправя мастър Кап.

— Хей, платно! — извика в същия миг този, за когото говореха. — Впрочем лодка, ако искаме да сме по-точни.

Джаспър изтича към носа и действително забеляза някакъв малък предмет откъм подветрената страна 55 55 Подветрена страна — противоположната страна на тази, от която духа вятър. — Б.пр. на около сто ярда пред кутера. Още от първия поглед младежът разбра, че това е пирога. Нощем цветовете не могат да се различават, но привикналият с тъмнината поглед може да определи формата на даден предмет, макар и той да е отдалечен, а зорките и опитни очи на Джаспър не можеха да сбъркат, щом ставаше въпрос за толкова познати неща.

— Това трябва да е неприятел — забеляза младежът. — Добре ще е да го заловим.

— Той гребе с всички сили, момче — обади се Следотърсача, — и явно възнамерява да пресече пътя ни и да тръгне срещу вятъра, а да вземеш да го преследват тогава, ще бъде все едно да преследваш елен със снегоходки.

— Обърни срещу вятъра! — извика Джаспър по човека, който държеше кормилото, — Дръж здраво срещу вятъра, докато румпелът 56 56 Румпел — ръчка за въртене на кормилото. — Б. пр. не затрещи! Така, така, дръж здраво!

Кормчията се подчини и „Вихър“, порейки пъргаво водата, след минута-две пресече пътя на лодката тъй, че тя в никакъв случай не можеше да се измъкне. Сега Джаспър сам хвана кормилото и с ловко и внимателно маневриране приближи кутера до лодката така, че успяха да, я заловят с кука. На двамата души, които се намираха в нея, бе заповядано да се качат на борда и когато те се появиха на палубата, всички познаха в тях Пронизваща стрела и жена му.

Срещата с индианеца и жена му не предизвика изненада у повечето свидетели на това събитие, но у Мейбъл и у онези, които знаеха при какви обстоятелства индианският вожд се беше разделил с Кап и спътниците му, веднага се породи подозрение, което обаче всеки затаи в себе си, без да е в състояние да го докаже с убедителен довод. Следотърсача, който единствен от всички можеше да разговаря свободно с пленниците — за момента те действително бяха такива, отведе настрана Пронизваща стрела и започна с него дълъг разговор — кое бе накарало вожда да пренебрегне задължението си към тези, които се беше наел да съпровожда, къде се беше губил досега.

Тускарорът посрещна спокойно тези въпроси и отговори на тях със свойственото за индианците присъствие на духа. Колкото до бягството му, обясненията му бяха съвсем прости и като че ли доста правдоподобни. Когато разбрал, че ирокезите са открили скривалището им, той естествено помислил преди всичко за собствената си безопасност и се скрил в гората, уверен, че всички, които не успеят да последват примера му, ще бъдат избити на място. С една дума, за да си спаси живота.

— Добре — отвърна Следотърсача, давайки вид, че вярва на извиненията му. — Моят брат е постъпил много мъдро, но как стана така, че и жена му го последва?

— Нима жените на бледоликите не следват своите мъже? Нима Следотърсача не би се обърнал назад да види идва ли след него тази, които обича?

Тези думи оказаха своето въздействие върху Следотърсача, защото намериха благодатна почва в душата му. Мейбъл с нейния благ и предан характер все повече и повече завладяваше мислите му. Тускарорът разбра, че обясненията му се приемат като достоверни, макар че не се досети за причината, и зачака, изправен с достойнство, следващите въпроси.

— Това е логично и естествено — отвърна Следотърсача на английски, преминавайки несъзнателно от единия на другия език, според това, което му диктуваха в момента чувствата и привичките. — Да, напълно естествено е. Жената е длъжна да следва мъжа, на когото се е обрекла във вярност, мъжът и жената са една плът. Мейбъл също би последвала сержанта, ако той се намираше там и му се наложете да се измъкне по такъв начин. Няма никакво съмнение, че девойка с такава отзивчива душа като нейната би последвала и мъжа си! Думите ти са правдиви, Пронизваща стрела — продължи Следотърсача, като отново премина на индианското наречие. — Думите ти са правдиви, приятни и убедителни. Но защо моят брат толкова дълго не се върна във форта? Приятелите му често мислеха за него, но не го видяха!