Джеймс Купър - Следотърсача

— Този човек трябва на часа да бъде окован във вериги, братко Дънъм — каза Кап веднага щом Следотърсача свърши разказа си. — И да бъде предаден под охрана на полицейския началник на кораба, ако сред сладководните моряци има изобщо такъв офицер, а щом пристигнем в пристанището, да се предаде на военен съд.

— Аз също смятам, че е най-разумно да го задържим — отвърна сержантът, — но не е необходимо да го оковаваме, щом се намира на кутера. А утре сутрин ще продължим разпита.

Повикаха Пронизваща стрела и му съобщиха решението си. Индианецът го изслуша със свъсено лице, но не възрази. Напротив, той се покори със спокойствието и сдържаното достойнство, с които коренните жители на Америка обикновено отстъпват пред съдбата. Застана настрана и започна внимателно и безмълвно да наблюдава това, което ставаше наоколо му. Джаспър обърна кутера платната се издуха и „Вихър“ отново пое предишния си курс.

Беше настъпил часът за вахта, тоест времето, когато всички се разотиват да спят. По-голямата част от пътниците вече бяха слезли долу. На палубата стояха само Кап, сержантът, Джаспър и двама души от екипажа. Малко по-встрани стоеше индианската двойка. Пронизваща стрела гордо изправен, а Юнска роза безучастна, с онзи израз на кротка покорност, присъщ на всички индиански жени.

— Можеш да отведеш жена си долу, Пронизваща стрела, моята дъщеря ще се погрижи да й намери място и да я настани — каза приветливо сержантът, който също се канеше да напусне палубата. — А ти легни ей на онова платно там.

— Благодаря на моя баща. Тускарори не са бедняци. Юнска роса ще вземе мои завивки от кану.

— Както желаеш, приятелю. Ние смятаме за необходимо да те задържим, но не и да те ограничаваме или да се държим зле с тебе. Изпрати жена си да ти вземе завивките от лодката, а и ти можеш да слезеш, за да ни подадеш греблата. Тъй като повечето хора на „Вихър“ ще заспят. Сладка вода — добави сержантът с понижен глас, — по-добре ще бъде да му приберем греблата.

Джаспър се съгласи, а Пронизваща стрела и жена му, както изглежда, бяха далеч от всяка мисъл да се противопоставят и мълчаливо се подчиниха на тези нареждания. Когато двамата бяха вече в лодката, оттам се чу недоволният глас на индианеца, който отправи към жена си няколко остри забележки; тя ги прие кротко и побърза да поправи грешката си, като остави настрана завивката, която беше взела, и се зае да търси друга, по-подходяща за вкуса на мъжа и.

— Хайде, подай ръка, Пронизваща стрела — подвикна сержантът. Той беше застанал до перилото и нетърпеливо наблюдаваше безкрайно бавните движения на индианеца и жена му, защото очите му вече се затваряха за сън. — Стана късно, а ние, войниците, сме свикнали тръбата да ни подканя рано да лягаме и рано да ставаме.

— Пронизваща стрела идва — отвърна тускарорът и пристъпи към носа на лодката.

С един замах на острия си нож той преряза въжето, с което беше привързана лодката. Кутерът продължи да се носи бързо напред, оставяйки след себе си ореховата черупка, която тутакси намали ход и почти спря. Този ход беше извършен така бързо, че преди сержантът да разбере цялата хитрост и да има време да съобщи на останалите за случилото се, лодката вече се намираше откъм подветрената страна на „Вихър“, на доста голямо разстояние от килватера му.

— Право срещу вятъра — извика Джаспър и сам взе да опъва кливера.

Кутерът бързо се понесе срещу вятъра, платната му заплющяха и лекият плавателен съд се отклони на сто фута от първоначалния си курс. Колкото ловка и бърза да беше тази маневра, тускарорът действаше още по-бързо. Той беше хванал греблото и вече гребеше с всички сили, подпомаган от жена си. В движенията му личаха голяма опитност и ловкост. Кануто се носеше на югозапад по посока на брега, придържайки се колкото е възможно по-далече от кутера, за да не може той да го настигне, дори ако променеше курса си спрямо вятъра. Колкото и бързо да летеше „Вихър“, колкото и да напредваше, Джаспър знаеше, че скоро ще му се наложи да легне на дрейф, за да не се отклони напълно от курса. Не изминаха и две минути, откакто, кормилото бе обърнато наляво, и лекото корабче вече лежеше на дрейф, за да се обърне по посока на вятъра.

— Ще успее да се измъкне! — каза Джаспър, като прецени с един поглед относителното положение на кутера и лодката. — Хитрият негодник гребе срещу вятъра и „Вихър“ в някакъв случай не може да го настигне!

— Нали имаш лодка! — възкликна сержантът, който с някаква юношеска жар гореше от желание да се впусне в преследване. — Да я спуснем и да го подгоним!