Джеймс Купър - Следотърсача

Без да се впуска в каквито и да било обяснения, сержант Дънъм заяви на Джаспър, че счита за свой дълг временно да му отнеме командването на кутера и да го повери на своя шурей. На неволното и напълно естествено изумление, с което Джаспър посрещна тази новина, той отвърна със спокойната забележка, че военната служба често налага тайни и че характерът на възложеното му поръчение го принуждава да вземе тази предохранителна мярка. Това обяснение ни най-малко не намали удивлението на младежа — сержантът се въздържа най-старателно да намекне нещо за своите подозрения, но понеже беше свикнал с военната дисциплина, безропотно се подчини. Той сам нареди на малобройния си екипаж отсега нататък до друго нареждане да се подчинява на заповедите на Кап. Когато му казаха обаче, че от командването отстраняват не само него, но и неговия главен помощник, когото наричаха лоцман поради това, че отлично познаваше езерото, изумлението, изписано на лицето му, се заменя с израз на дълбока обида. Той обаче успя така бързо да се овладее, че дори подозрителният Кап нищо не забеляза. От само себе си се разбира, че при съществуващите подозрения един нищожен повод би бил достатъчен за най-лоши предположения.

Щом Джаспър и лоцманът напуснаха палубата и слязоха долу, часовоят, поставен на люка, получи тайно нареждане внимателно да следи и двамата, да не им позволява да излизат на палубата без знанието на този, който командваше кутера, а в случай че направят опит да излязат, веднага да ги принуди да се върнат обратно долу. Тази предпазна мярка обаче се оказа излишна, защото Джаспър и помощникът му мълчаливо се хвърлиха на сламениците и не станаха от тях цяла нощ.

— А сега, сержанте — каза Кап, като се видя господар на палубата, — бъди така добър да ми съобщиш курса и разстоянието, за да мога да водя кутера в нужното направление.

— Аз нищо не знам, братко Кап — отвърна сержантът, доста затруднен от този въпрос. — Ние трябва колкото се може по-бързо да се доберем до поста, намиращ се на един от Хилядата острова, да слезем на сушата, за да сменим отряда, който досега беше там, и да получим указания за нашите по-нататъшни действия. Ето това е дословно всичко, написано в заповедта.

— Не можеш ли да ми дадеш някаква карта или нещо подобно, в което да са отбелязани ориентировъчни данни и разстояния, за да мога аз да продължа курса?

— Струва ми се, че Джаспър не се ползваше от нищо такова, а просто ей тъй си плаваше.

— Не е имал карта, така ли, сержант Дънъм?

— Каква карта! Нашите моряци плават по това езеро без помощта на каквито и да било карти.

— Що за дяволска история! Същински диваци! И ти смяташ, сержант Дънъм, че аз мога да открия един остров измежду хиляда, без да знам нито името му, нито местоположението, нито дори разстоянието и курса?

— Колкото до името, братко Кап, това да не те тревожи, защото нито един от Хилядата острова няма име и грешка в това отношение не може да стане. За местоположението нищо не мога да ти кажа, защото и аз самият никога не съм бил там, но и не смятам, че е толкова важно да го знаем, стига да успеем да намерим острова. Може би някой от екипажа би могъл да ни покаже пътя.

— Почакай, сержанте, почакай за минута, ако обичаш. Щом аз командвам този кораб, то позволи ми, моля те, да го върша, без да свиквам военен съвет от готвача и юнгата. Командирът на кораба трябва наистина да е командир и да има свое мнение но въпросите, дори ако то е погрешно. Ти, струва ми се, имаш опит в службата и знаеш, че е по-добре командирът да те води в погрешна посока, отколкото никъде да не те води. Та самият главнокомандващ флотата не би могъл да командва с достойнство дори една лодка, ако всеки път, когато реши да приближи брега, се съветва за това с кормчията. Не, сър, ако ми е съдено да потъна, ще потъна! Но дявол да го вземе, дори и на дъното да трябва да отида, ще го сторя по моряшки, с достойнство.

— И все пак, братко Кап, аз нямам намерение да отивам на никакво друго място освен на поста на Хилядата острова, закъдето сме тръгнали.

— Добре, добре, сержанте, но вместо да моля за съвет, искам да кажа, вместо открито да търся мнението на някакъв си там моряк, ще предпочета да обходя всички тези Хиляда острова и да ги изследвам един по един, докато не намери този, който ни е нужен. Има начин да си съставиш мнение и без да проявяваш невежеството си. Аз така ще поведа разговора с тези моряци, че ще измъкна от тях всичко, което знаят, а те в това време ще си мислят, че им пълня главите със собствения си опит. Ние понякога се виждаме принудени да се взираме през далекогледа, когато всъщност няма нищо за гледане, или да спускаме лота, дълго преди да е станало необходимо да се измерва дълбочината. Мисля, че и на вас в армията ви е известно, сержанте, че не е толкова важно да знаеш, колкото да си даваш вид, че знаеш. Като младеж два пъти плавах с един капитан, който управляваше кораба си, като се сдобиваше със сведения именно по този начин. Това понякога върши работа.