Джеймс Купър - Следотърсача

— Аз знам, че сега се движим в правилна посока — отвърна сержантът, — но след няколко часа ще стигнем до един нос, а там вече ще трябва да опипваме пътя по-внимателно.

— Остави ме да подпитам умело кормчията, братко, и ще видиш какви сведения ще изтръгна от него само след няколко минути.

Кап и сержантът тръгнаха към кърмата и се спряха на няколко крачки от човека, който управляваше кормилото. Кап придоби спокоен вид на човек, който е напълно уверен в себе си.

— Здравата духа, момче! — забеляза той уж случайно със снизходителност, каквато офицерите на кораба понякога благоволяват да проявят към някой от подчинените. — Сигурно тук при вас всяка нощ духа такъв брегови вятър, а?

— Да, сър, по това време на годината. — отвърна морякът, като докосна шапката си с ръка в знак на уважение към новия си началник и при това родственик на сержант Дънъм.

— И при Хилядата острова, вярвам, ще е така? Вятърът няма да стихне, макар че ще сме обградени отвсякъде със земя.

— Като се придвижим още на изток, сър, вятърът навярно ще се обърне, тъй като там няма как да духа от брега.

— Да, да, ето ви я вашата прясна вода! Тя винаги ще ти изиграе някой номер, противно на всички закони на природата. Например сред островите на Западна Индия можеш винаги да разчиташ и на брегови, и на морски вятър. Там в това отношение няма никаква разлика, а тук, на това сладководно езерце, като по правило всичко е обратно. Ти, момче, разбира се, знаеш всичко за тези Хиляда острова, нали?

— Бог да ви поживи, мастър Кап! Че кой знае изобщо нещо за тях? Те са загадка и за най-стария моряк на това езеро. Ние не знаем дори имената им. Повечето от тях изобщо нямат имена, като младенци, умрели преди кръщението.

— Ти католик ли си? — рязко попита сержантът.

— Не, сър, аз съм човек безразличен към религията я никога не се вълнувам от нещо, което не ме вълнува.

— Хм! Безразличен! Това трябва да е някоя от новите секти, които заплашват страната напоследък — промърмори Дънъм, чийто дядо бил квакер от Ню Джърси, баща му — презвитерианец, а той самият, след постъпването си в армията, се беше присъединил към англиканската църква.

— И така, Джон — подхвана отново Кап, — или, струва ми се, името ти беше Джек?

— Не, сър, наричат ме Робърт.

— Да, да, Робърт, все това е, Джек или Боб — за нас е безразлично. Та кажи ми сега, Боб, мястото, към което отиваме, удобно ли е за хвърляне на котва?

— Бог да ви поживи, сър, та аз не знам повече за него от който и да е моухок или пък войник от петдесет и пети полк.

— Никога ли не си пускал котва там?

— Никога, сър, мастър Сладка вода винаги пристава до самия бряг.

— Но преди да се приближите до града, вие, разбира се, спускате лота и както се следва, го намазвате с лой, нали?

— Какъв град! Каква лой! Господ да ви поживи, мастър Кап, там няма и помен от град, а още по-малко пък от лой.

Сержантът се усмихна нерадостно в отговор на тази шега, но шуреят му не забеляза това.

— Как, нима там няма нито църковна камбанария, нито фар, нито форт? Как тогава има гарнизон, както го наричате тук?

— Защо не попитате сержант Дънъм, сър, щом искате да узнаете това? Целият гарнизон е на борда на „Вихър“.

— Но през кой проток, според теб, Боб, е най-удобно да се приближи острова, през този, по който ти мина последния път, или… или… през другия?

— Не мога да кажа, сър, не знам нито единия, нито другия.

— Ти да не би да спиш на щурвала, човече?

— Не спя на щурвала, сър, а долу на койката си. Сладка вода обикновено ни пращаше долу заедно с войниците и оставаше само с лоцмана и ние изобщо не познаваме пътя, все едно, че никога не сме били там. Той винаги правеше така и като приближавахме острова, и като си тръгвахме оттам. Убийте ме, ако щете, пак нищо не мога да кажа нито за протока, нито какъв курс трябва да се държи, за да се доберем до острова. Освен Джаспър и лоцмана никой друг не знае това.

— Ето ти още едно „обстоятелство“, сержанте — каза Кан, като отведе зет си малко настрана. — Тук на този кораб не можеш да изпомпаш от никого нищо. Тъкмо хванеш ръчката на помпата, и от нея потича невежество. Как, по дяволите, ще успея да намеря пътя към този пост?

— Да, братко Кап, по-леко е да зададеш такъв въпрос, отколкото да отговориш на него. А не можеш ли някак си чрез изчисление да налучкаш курса? Аз си мислех, че за вас, моряците от океана, това е нищо и никаква работа! Често съм чел как те откриват острови.

— Чел си, братко, чел си, но моето откритие ще бъде най-голямото от всички, защото няма да открия само някакъв си остров, а един остров измежду хиляда. Хвърли една игла на тази палуба и аз ще я намеря, макар и да съм малко стар, но много се съмнявам дали бих могъл да я намеря в купа сено.