Джеймс Купър - Следотърсача

— И все пак езерните моряци умеят да намират местата, които са им нужни.

— Ако съм те разбрал добре, сержанте, този пост или укрепление се намира на доста скрито място?

— Да наистина, и са взети всички мерки неговото местоположение да остане в тайна от неприятеля.

— И ти очакваше, че аз, човек напълно незапознат с вашето езеро, ще намеря това място без карта, без да знам нито курса, нито разстоянието, нито ширина, нито дължина, без да имам лот, дявол да го вземе, нито пък лой. Позволи ми да те попитам: нима смяташ, че морякът може да направлява кораба само с обоняние, като хрътките на Следотърсача?

— Все пак, братко, можеш да научиш нещичко, като разпиташ човека, който е на кормилото. На мен почти не ми се вярва, че той е толкова невеж, колкото се прави.

— Хм! Това ми прилича на ново „обстоятелство“! Случаят изглежда тъй претрупан с „обстоятелства“, че ти е трудно да се добереш до истината. Но ние скоро ще разберем какво точно знае това момче.

Кап и сержантът се върнаха на предишното си място близо до кормилото и старият моряк поднови разпита.

— Не знаеш ли случайно каква може да е ширината или дължината на този остров, момче? — попита той.

— Кое, сър?

— Ширината или дължината, едното или другото, безразлично кое. Аз те питам чисто и просто за да разбера как обучават младите моряци тук на това сладководно езерце.

— И на мене ми е безразлично, сър, само че не разбирам какво точно искате да кажете.

— Какво искам да кажа ли? Нима не знаеш какво е това ширина?

— Не, сър — отвърна нерешително морякът. — Впрочем струва ми се, че това е френската дума за горните езера.

Кап изсвири и изпухтя като развален регистър на орган.

— Ширина — френската дума за горните езера! А чуй ме сега, млади момко, не знаеш ли думата дължина какво означава?

— Струва ми се, че знам, сър. Пет фута и шест дюйма — височината, на която трябва да отговарят според устава войниците, служещи при краля.

— Ето ти гениална дефиниция за дължина, сержанте! Но все пак имаш някаква представа за градуси, минути и секунди, надявам се?

— Имам, сър. Градуси — това са офицерските чинове, а минути и секунди — дългите и къси линии на лага 57 57 Лаг — уред за измерване на скоростта на кораб. — Б. пр. . И ние ги знаем тези неща, не само соленоводните моряци.

— Дявол да го вземе, братко Дънъм, и вярата не може да помогне на това езеро, макар да разправят, че тя и планини повдигала. Какъвто и ум да имаш, нищо не можеш да сториш. Добре, момче, а знаеш ли какво е това азимут и умееш ли да измерваш разстояния и да разчиташ данни по компаса?

— Колкото до първото, сър, не мога да кажа, че го знам, но разстоянията ние всички ги знаем и ги отмерваме от една точка до друга. А, виж, по разчитането на компаса ще ударя в земята който и да е адмирал от флотата на негово величество. Норд-норд и на ист, норд-норд-ист, норд-ист и норд, норд-ист, норд-ист и на ист, ист-норд-ист, ист на норд, ист…

— Достатъчно, достатъчно. Ако продължаваш така, вятърът ще се обърне. Ясно, сержанте — каза Кап с понижен глас, като пак поведе зет си настрани, — от това момче не се надявам да изкопча каквото и да е. Още два часа ще се движа по този галс, а после ще легна на дрейф и ще спусна лота и тогава вече ще действам според обстоятелствата.

Сержантът, който, както говореха, беше сговорчив човек, не възрази срещу това. С настъпването на нощта както обикновено вятърът поотслабна и тъй като не се очертаваха някакви непосредствени затруднения в плаването, той си приготви постеля от едно платно на самата палуба и скоро потъна в дълбок сън, какъвто имат всички войници. Кап продължи да се разхожда по палубата. Неговата здрава като желязо натура не се поддаваше на никаква умора и той през цялата нощ не затвори очи.

Вече отдавна се беше съмнало, когато Дънъм се събуди и възклицанието на изумление, което се изтръгна от него, когато се изправи на крака и се огледа наоколо, беше доста силно даже за човек, свикнал гласът му да се чува от всички. Времето напълно се беше променило. Лека мъгла закриваше хоризонта от всички страни, виждаше се само на половин миля в диаметър, езерото бушуваше и се пенеше, а „Вихър“ лежеше на дрейф. От краткия разговор със своя шурей сержантът разбра как бе станала тази загадъчна и внезапна промяна.

По думите на мастър Кап около полунощ вятърът напълно стихнал, тъкмо когато той се готвел да легне на дрейф и да спусне лота, защото напред в далечината вече се забелязвали очертанията на острови. В един часа след полунощ задухал североизточен вятър, придружен от лек дъжд, и той взел курс на северозапад, знаейки, че нюйоркският бряг се намира на противоположната страна. В един и половина събрал стансела 58 58 Стансел — второто платно на носа на кораба. — Б. пр. и свил част от грота 59 59 Грот — голямо корабно платно на средата на мачта — гротмачта. — Б. пр. и бинета 60 60 Бинет — допълнителна ивица, която се привързва към кливера при слаб вятър. — Б. пр. . В два часа бил принуден да свие втория кърмови риф, а в два и половина и третия и да легне на дрейф.