Джеймс Купър - Следотърсача

— Във въздуха не се усеща и най-малкият полъх, вуйчо! Дори листенцата на гората в момента са така неподвижни, както никога досега не съм ги виждала.

— Листата! Че какво общо имат тук листата? В океана няма листа. Ако искаш да разбереш дали е настъпил щил, изпробвай с горяща свещ и по пламъка ще разбереш има ли вятър, или няма. Ако попаднеш в областта на онези географски ширини, където въздухът действително е тъй неподвижен, че не може дори да се диша, ще разбереш какво значи щил. Хората от тези области често страдат от недостиг на въздух. А сега погледни водата! Като мляко в тенджера, по-неподвижно дори от водата в голяма бъчва, преди да са извадили чепа. В океана водата никога не е спокойна, каквото и безветрие да има.

— Какво говориш, вуйчо, нима водата в океана наистина никога не е спокойна, дори при пълно безветрие?

— Бог да те поживи, дете, не, разбира се. Океанът диша като живо същество и гръдта му, както казват поетите, вечно се надига, макар в нея да няма въздух дори колкото в един сифон. Никой досега не е видял океана така спокоен и гладък като това езеро. Неговата повърхност се надига и отпуска, сякаш има дробове.

— Но водата в езерото не е съвсем неподвижна. Покрай брега се образуват малки вълнички, а на моменти дори се чува как прибоят се разбива о скалите.

— Все тази проклета поезия! Ти си готова да наречеш въздушните мехури вълнички, а водата, заличаваща палубата — прибой, но езерото Онтарио прилича на Атлантическия океан толкова, колкото индианската пирога на океанския кораб. Виж, Джаспър не е лошо момче, но му трябва още да учи, за да стане истински мъж.

— Ти намираш, че е невежа ли, вуйчо? — попита Мейбъл, като взе с красив жест да оправя косата си, за да може да извърне лице встрани. — Според мен Джаспър Сладката вода знае повече, отколкото много млади хора с неговата професия. Наистина малко е чел, понеже книгите не се намират в изобилие в този край на света, но за годините си много е размишлявал, поне на мен така ми се струва.

— Невежа е, невежа както всички, които плават но тези вътрешни морета. Може да прави гладък възел и змийче 45 45 Вид морски възел. — Б. пр. , вярно е, но знае да сплита въже и да връзва рифов възел колкото ти знаеш да вдигнеш котва със скрипец. И все пак, Мейбъл, ние двамата с тебе сме задължени донякъде на Джаспър и на Следотърсача и в последно време доста си мисля как най-добре да им се отблагодаря, защото смятам, че неблагодарни могат да бъдат само свинете, макар че някои хора приписват този недостатък и на кралете. Покани свинята на трапезата си и тя ще те излапа вместо десерт.

— Прав си, скъпи вуйчо. Трябва да направим всичко, за да изразим нашата благодарност за услугите, които ни оказаха тези двама смели мъже.

— Ти говориш също като майка си, Мейбъл, и това прави чест на фамилията Кап. Дошло ми е наум нещо, което сигурно ще допадне на всички, и аз възнамерявам да го предложа веднага щом се върнем от тази малка експедиция до Хилядата острова и се наканя да поема обратния път.

— Скъпи вуйчо, колко мило е това от твоя страна и колко справедливо! Мога ли да узная какви по-точно са намеренията ти?

— Не виждам причина да ги държа в тайна от тебе, Мейбъл, но баща ти нищо не бива да узнава — сержантът е човек с предразсъдъци и може да попречи на изпълнението им. Нито Джаспър, нито неговият приятел Следотърсача могат да постигнат нещо свястно тук, затова предлагам да ги взема с мен на морския бряг и да ги настаня на някой голям кораб. След две седмици Джаспър вече ще може да се държи на краката си, а след една година пътешестване ще стане истински моряк. На Следотърсача обаче ще му трябва повече време. Е, разбира се, от него моряк никога няма да стане, но биха могли да го поставят на вахта например с това негово изключително остро зрение.

— И ти мислиш, вуйчо, че те ще се съгласят? — попита Мейбъл с усмивка.

— Че да не са някакви глупци? Кое разумно човешко същество би пропуснало късмета си? Остави Джаспър сам да си проправя път, и той така и ще си умре — капитан на някое корабче с полегати платна.

— А дали така няма да е по-щастлив, скъпи вуйчо? Не е ли все едно дали ще командваш кораб с полегати платна или кораб с прави платна?

— Пфу, Магнит! Ти чудесно би могла да изнасяш беседи за корабоплаването пред обществото на някои малоумни. Та ти не знаеш какво говориш, момиче. Остави всичко на мен и аз ще се постарая да то уредя както трябва. А, ето го и самия Следотърсач. Тъкмо ще му загатна за намеренията, които имам по отношение на него. Надеждата насърчава човека.