Джеймс Купър - Следотърсача

— Не, вуйчо. Не се осмелявам да разпитвам татко за служебните му задължения, защото според него това не е женска работа. Знам само, че трябва да отплаваме веднага, щом задуха попътен вятър, и че ще отсъстваме един месец.

— Навярно мастър Следотърсач ще може да ни каже нещичко, защото никак не е приятно на един стар моряк да плава, без да знае целта.

— Целта на нашето пътуване и пристанът, към който ще държим курс, не е голяма тайна, Солена вода, макар че в гарнизона е забранено да се говори за това. Аз не съм войник и мога да говоря колкото си искам, но не обичам празното дърдорене. И все пак, тъй като всеки момент можем да отплаваме, пък и вие двамата ще участвувате в експедицията, ще ви кажа къде ще ви отведат. Вие, мастър Кап, струва ми се, сте чувал за онова място, наречено Хилядата острова?

— Да, чувал съм, макар да съм напълно сигурен, че не са истински острови, каквито ги има в океана, и че под хиляда трябва да се подразбират два или три, както при броенето на убитите или ранените след голямо сражение.

— Моите очи са зорки, но колкото и пъти да съм се опитвал да ги преброя, все не съм успявал.

— Хм, познавам хора, които умеят да броят само до определено число. Вашите сухоземни птици, когато се връщат от морето, често не могат да намерят дори гнездата си и стигат там, където ги отведе вятърът. Колко пъти се е случвало вече да виждам земята, къщите и църквите, докато пътниците не виждат друго освен вода! Недоумявам как можеш да изгубиш из очи земята, когато плаваш по сладководно езеро. Това ми се вижда нелогично и изобщо немислимо.

— Не познавате нашите езера, мастър Кап, иначе не бихте говорил така. Преди още да стигнем Хилядата острова, ще си промените схващането за това, което е създала природата в този пущинак.

— Съмнявам се дали изобщо имате и един истински остров в целия този край. Според мен в сладката вода не могат да съществуват острови, поне такива, каквито аз разбирам.

— Ще ви покажем стотици. Е, може би не чак хиляда, но все пак толкова много, че погледът не може да ги обхване и езикът — да ги преброи.

— А как изглеждат тези острови?

— Как ли? Чисто и просто земя, заобиколена отвсякъде с вода.

— Е, добре, но каква земя и каква вода? Готов съм да се закълна, че в най-добрия случай те ще се окажат само полуострови, носове или просто най-обикновени брегове. Тези неща обаче, ако смея да забележа, са ви твърде малко познати. Но острови, или не, кажете все пак каква е целта на това пътуване, мастър Следотърсач?

— След като вие сте зет на сержанта, а прекрасната Мейбъл е негова дъщеря и след като всички ще участваме в експедицията, няма да напакостя, ако ви разкажа за това, което ни предстои да правим. Мастър Кап, вие сте стар моряк и несъмнено сте чувал за пристанището Фронтеняк?

— Та кой не е чувал за него? В самото пристанище не съм влизал наистина, но често ми се е случвало да минавам покрай него.

— В такъв случай предстои ви да попаднете в познати места, макар че как изобщо сте могъл да достигнете до тях от океана, не мога точно да си обясня. Но както и да е, на вас трябва да ви е известно, че Големите езера образуват помежду си верига, водата преминава от едното езеро в другото, докато стигне в Ери, което се намира на запад и е голямо колкото Онтарио. Е, добре, като изтича от Ери, водата среща на пътя си една невисока планина и се спуска от нейния хребет.

— Бих искал да знам как, по дяволите, става това?

— Съвсем просто, мастър Кап — отвърна със смях Следотърсача, — като се има предвид, че се спуска по надолнището. Ако бях казал, че се изкачва по планината, това би било противно на законите на природата, но че водата, при това сладководна, се стича от планината, в това няма нищо необичайно.

— Добре, но вие казахте, че водата, която изтича от езерото, среща но пътя си планина, а това е противно на всякакъв разум, ако изобщо съществува такъв.

— Хайде, хайде, няма да спорим повече, но което съм видял, видял съм. Колкото до това, дали съществува разум, не мога да твърдя, но знам, че съвест съществува, и то будна съвест. След като се влее в Онтарио, водата на всички езера образува река и се влива в морето. Тъкмо в тази тясна част на езерото, която всъщност не е нито река, нито езеро, се намират островите, за които ви говорех. Малко по-нагоре от тези острови се намира френското пристанище Фронтеняк. А тъй като французите имат гарнизон по-надолу по течението, те отправят стоките и оръжието си по реката до Фронтеняк и оттам го разпращат по бреговете на Онтарио и другите езера, като подпомагат индианците да вършат своите дяволщини и да смъкват християнски скалпове.