Джеймс Купър - Следотърсача

Кап кимна с глава и замлъкна. Ловецът се приближи, но не с обичайния си открит и непринуден начин, а с леко смущение, сякаш не беше сигурен как ще го посрещнат.

— Вуйчо и племенница, увлечени в семеен разговор — каза Следотърсача, когато стигна до тях — и кой знае дали един чужд човек ще им бъде желана компания.

— Вие не сте ни чужд, мастър Следотърсач — възрази Кап, — и ние едва ли бихме посрещнали някого другиго с такава радост. Тъкмо говорехме за вас, а когато приятели говорят за някой, който отсъства, не е трудно да се отгатне какво са си казали.

— Не любопитствам да узная тайната, не любопитствам. Всеки човек си има неприятели и аз също, но в никакъв случай не ви причислявам към тях, нито вас, мастър Кап, нито прекрасната Мейбъл. За мингосите не мога да кажа същото, макар че и те нямат основателна причина да ме мразят.

— В това съм напълно убеден, Следотърсачо. Още от пръв поглед разбрах, че сте добър и честен човек. Но има едно средство да се избавите от враждата на тези мингоси и ако решите да се възползвате от него, никой няма да ви го посочи с по-голяма готовност от мен, и то без да искам каквото и да било за съвета.

— Аз не желая да имам врагове, мастър Кап Солена вода — отвърна Следотърсача, като неволно нарече Кап с името, което му бяха дали индианците, живеещи във форта и в околностите му. — Не желая да имам неприятели и съм готов да заровя томахавката и с мингосите, и с французите, макар че както знаете, не е в наша власт, а във властта на Всевишния да изкорени враждебните чувства от сърцето на човека и да го избави от врагове.

— Ако вдигнете котва и ме придружите до морския бряг, след като се върнем от краткото плаване, за което сме се приготвили, приятелю, няма да чувате вече бойния вик на индианците и техните куршуми няма да ви достигнат.

— И какво ще правя на солената вода? Ще ходя на лов из градовете? Ще търся следите на хора, отиващи и връщащи се от пазар, и ще устройвам засади на кучетата и домашните птици? Не, мастър Кап, вие не ми желаете щастието, щом искате да ме изведете от сенчестата гора и да ме изложите на слънчевия пек на площадите.

— Нямам и най-малкото намерение да ви оставям в града, Следотърсачо, а да ви отведа в открито море, където единствено човек диша свободно. Мейбъл ще ви увери, че тъкмо това беше намерението ми, преди още да разменя и дума с вас по този въпрос.

— А какво мисли Мейбъл за такава една промяна? Тя знае, че всеки човек си има своето призвание и че е безсмислено да тръгне да търси друго, защото това би значило да се противопостави на волята на Провидението. Аз съм ловец и водач, Солена вода, и не съм от тези, които ще се противят на Бога и ще зарежат призванието си, за да търсят друго. Прав ли съм, Мейбъл? Или и ти разсъждаваш така лековато като другите жени и смяташ, че няма нищо страшно в това, човек да измени на природата си?

— Не бих искала да се измениш, Следотърсачо — отвърна Мейбъл със сърдечност и простота, които дълбоко трогнаха ловеца. — Колкото да се възхищава моят вуйчо от морето, каквито и големи блага да очаква той от него, не бих искала да видя най-добрия и най-благородния ловец на горите да се превърне в адмирал. Остани такъв, какъвто си, смели приятелю, и не се бой от нищо освен от Божия гняв.

— Чувате ли, Солена вода? Чухте ли какво каза дъщерята на сержанта? А тя е твърде пряма, твърде честна и справедлива и винаги казва само това, което мисли. Докато тя ме одобрява такъв, какъвто съм, няма да се обърна против природата, която ми е отредила призванието, и да се мъча да променя съдбата си. Тук в гарнизона може да ви се струвам безполезен, но там, на Хилядата острова, навярно ще ми се отдаде да докажа каква работа може да свърши понякога добрата и сигурна пушка.

— Значи ти също ще дойдеш с нас — каза Мейбъл с такава открита и мила усмивка, че ловецът беше готов да я последва, ако ще и накрай света. — Жената на един от войниците и аз ще бъдем единствените жени там, но въпреки това ще се чувствувам много по-сигурна, като знам, че и ти ще бъдеш сред защитниците ни.

— Теб би те защитил и сержантът, Мейбъл, би те защитил независимо от това, дали си му дъщеря, или не. Всеки би се погрижил за тебе. А на вуйчо ти, предполагам, ще се хареса такава една експедиция, едно плаване под платна, при което ще може да се запознае с вътрешното море.

— Вашето вътрешно море не е нищо особено, мастър Следотърсач, и аз от него не окачвам нищо. Да си призная обаче, бих искал да знам целта на това пътуване. Не съм свикнал да бъда само обикновен пасажер, а моят зет, сержантът, мълчи като франк-масон. Ти, Мейбъл, не знаеш ли какво означава всичко това?