Джеймс Купър - Следотърсача

Останалата част от състезанието вече не беше интересна. Стрелците не бяха лоши, но изпитанията бяха далеч под равнището на тези, за които вече разказахме, и зрителите се разотидоха. Първи се отдалечиха офицерите с жените си, а не след дълго примерът им бе последван и от другите жени. Мейбъл също си тръгна и както вървеше покрай ниските скали, които ограждаха езерото, и олюляваше красивата качулка, увисена на нежното й пръстче, насреща й се появи Следотърсача. Той носеше със себе си пушката, с която беше стрелял през този ден, но в държането му липсваше обичайното за него чистосърдечие и непринуденост, а погледът му блуждаеше неспокойно. След като си размениха няколко незначителни думи за величествената водна шир, простряла се пред тях, той погледна изпитателно събеседницата си и каза:

— Джаспър спечели тази качулка за теб без много усилия, Мейбъл.

— Той съвсем справедливо я заслужи, Следотърсачо.

— Разбира се, разбира се. Куршумът му мина през средата на картофа, а това беше достатъчно, макар че някои биха могли да направят и повече.

— Но другите не направиха и това! — възкликна така пламенно Мейбъл, че веднага съжали, защото по израза на Следотърсача разбра, че го е огорчила не само с думите, но и с тона, с който те бяха казани.

— Вярно е, Мейбъл, вярно, никой не го направи. Но защо да скривам това, което природата ми е дала? Да, да, наистина, там никой не го направи, но сега гледай какво може да се направи и тук. Виждаш ли чайките, които летят над главите ни?

— Разбира се, Следотърсачо, те са толкова много, че е трудно да не ги забележи човек.

— Виж онези как са гонят и си пресичат една друга пътя — каза той, като зареди пушката си. — Онези там двете, онези двете гледай!

В момента, когато двете птици се изравниха в една линия, макар и на голямо разстояние, той се прицели, бърз като светкавица, чу се гърмеж и куршумът прониза телата на двете жертви. Щом мъртвите чайки паднаха в езерото, Следотърсача опря приклада на пушката о земята и се засмя със своя беззвучен смях — по честното му лице не беше останала ни сянка от недоволство и обидена гордост.

— Ето това е изстрел, Мейбъл, това се казва изстрел. Жалко само, че нямам качулка, за да ти я подаря! Впрочем попитай Джаспър. Той сам ще ти разкаже всичко, защото в цяла Америка няма друг човек с по-честно сърце, по-правдив език от неговия.

— В такъв случай Джаспър не дължи наградата на собственото си умение?

— Не, не, Джаспър направи всичко, което беше по силите му, а то не беше малко. За човек, чийто поминък идва от водата, а не от земята той стреля отлично, а по-добър другар от него не може да намериш нито по вода, нито по суша. Но аз бях причината Джаспър да спечели качулката, Мейбъл, макар че това е все едно, съвсем все едно, тъй като тя попадна у тази, у която трябваше да попадне.

— Мисля, че те разбирам, Следотърсачо — каза Мейбъл, като се изчерви, без да иска. — Този подарък е общ — от тебе и от Джаспър.

— Би било несправедливо към момчето да се каже такова нещо. Той сам спечели тази премяна и беше в правото си да я подари на когото иска. Но можеш да бъдеш уверена, че ако аз я бях спечелил, също щях да я подаря на тебе.

— Ще запомня това, Следотърсачо, и ще се погрижа да разправя на всички за твоето изкуство, в което имах възможност да се убедя с цената на тези нещастни чайки.

— Бог да те поживи, Мейбъл! Но да разправяш за моето изкуство по границата, е все едно да хвалиш водата в езерото или слънцето на небето. Тук всеки знае на какво съм способен и думите ти ще отидат напразно, както ако един французин би решил да се разговаря с американска мечка.

— Значи ти смяташ, че Джаспър е знаел, че му даваш предимство и все пак се е възползвал така недобросъвестно от него? — попита Мейбъл и руменината, която бе направила очите й да заблестят, постепенно се отдръпна от лицето й и то стана тъжно и замислено.

— Съвсем не исках да кажа това, далеч съм от такава мисъл. Но присъща слабост на човека е да забравя всичко друго, когато жадува да задоволи желанията си. Джаспър например знае, че аз мога с един куршум на прострелям два картофа едновременно, както стана с чайките. А също така знае, че няма друг човек на границата, който да може да направи същото. Увлечен от мисълта за качулката и от желанието да ти я подари, момчето надцени за момент силите и възможностите си. Не, няма нищо недобросъвестно и непочтено в постъпката на Джаспър Сладката вода. Напълно естествено е един младеж да желае да се представи добре в очите на младите и красиви девойки.