Джеймс Купър - Следотърсача

Интендантът стотици пъти бе правил опит да улучи тази движеща се мишена, но само веднъж беше успял. Сега пак реши да се опита със сляпата надежда за успех, но остана разочарован. Картофът, както обикновено, бе хвърлен нагоре, пушката изгърмя, но летящата мишена остана непокътната.

— Надясно кръгом и вън от строя, интенданте — каза Лунди, като се засмя на успеха на собствената си хитрост. — За копринената качулка остават да се борят Следотърсача и Джаспър Сладката вода.

— И с какво ще свърши състезанието, майоре? — попита Следотърсача. — Ще се опитаме в стрелба по двата картофа или ще се целим само в един?

— Само в един. Ако и двамата го простреляте по средата, ще включим и номера с двата картофа.

— Това е един страшно мъчителен момент за мене, Следотърсачо — каза Джаспър, като се приближаваше към линията. От вълнение всичката му кръв се беше дръпнала от лицето.

Следотърсача погледна изпитателно младежа, после помоли майор Дънкън да има търпението да почака още един миг и преди да заговори на приятеля си, го отведе малко встрани, за да не ги чуват другите.

— Ти като че ли много присърце вземаш тази работа, Джаспър? — забеляза ловецът, като не сваляше очи от младежа.

— Трябва да ти призная, Следотърсачо, че никога не съм се стремил така към победата, както днес.

— Нима толкова силно жадуваш да победиш мене, твоя стар приятел? И то там, където аз съм най-силен? Стрелбата е моето призвание, момче, и никоя ръка не може да се сравни с моята.

— Знам, знам, Следотърсачо… и все пак…

— Какво все пак, Джаспър? Говори открито, аз съм твой приятел.

Младежът прехапа устни, прокара ръка през очите си и ту се изчервяваше, ту пребледняваше като девойка, която се признава в любов. После стисна ръката на ловеца и каза спокойно, сякаш мъжеството му бе надделяло над всички други чувства.

— Готов съм да пожертвам ръката си, Следотърсачо, за да мога да подаря тази копринена качулка на Мейбъл Дънъм.

Ловецът сведе поглед към земята и тръгна бавно към линията, дълбоко замислен над това, което току-що бе чул.

— Ти в никой случай не можеш да успееш с двата картофа, Джаспър! — внезапно забеляза той.

— Разбира се, че няма да успея и тъкмо това ме тревожи.

— Какво създание е човекът! Стреми се към онова, което не му е в призванието, и пренебрегва благата, с които Провидението го е дарило. Но както и да е, както и да е. Хайде, Джаспър, заеми позиция. Защото майорът ни чака и… чуй ме, момче… аз трябва поне да го докосна, иначе ще ме е срам да си покажа лицето в гарнизона.

— В последна сметка всичко ще се реши от съдбата — каза Джаспър и отново се изчерви и побледня като преди, — но ще се опитам, пък ако трябва и да умра заради това.

— Какво нещо е човекът — повтори Следотърсача, като се отдръпна встрани, за да стори място на приятеля си да се прицели. — Пренебрегва своето, а жадува за притежанието на другия!

Хвърлиха картофа нагоре, Джаспър стреля и възклицанията, които последваха, известиха, че куршумът бе минал пред средата на картофа или почти през средата — достатъчно, за да спечели наградата.

— Ето един достоен съперник за тебе, Следотърсачо — извика със задоволство майор Дънкън, докато ловецът заемаше позиция. — Можем да очакваме една хубава стрелба и при състезанието с два картофа.

— Какво нещо е човекът — повтори пак Следотърсача, без да забелязва какво става наоколо, дотолкова беше погълнат от мислите си. — Хайде, хвърляй.

Подхвърлиха картофа и пушката изтрещя в същия миг, когато малката топчица увисна неподвижно във въздуха. Стрелецът очевидно се прицели много внимателно, но израз на почуда и разочарование се изписа по лицата на онези, които хванаха падащата мишена.

— Е какво, в същото отверстие ли? — извика нетърпеливо майор Дънкън.

— Кората, кората — чу се отговор. — Само кората е зачекнал! Какво значи това, Следотърсачо! Нима Джаспър ще отнесе най-хубавата награда на състезанието?

— Да, качулката е негова — отвърна ловецът, като поклати глава и се отдръпна спокойно встрани. — Какво създание е човекът! Не се задоволява с това, което има, а все жадува за онова, което природата не му е дала.

Тъй като Следотърсача не бе улучил средата на картофа, а само бе засегнал кората, наградата веднага бе присъдена на Джаспър. Младежът вече държеше качулката в ръцете си, когато към него се приближи интендантът и с преднамерена сърдечност поздрави съперника си с победата.

— А сега, като спечели качулката, момче, за какво ти е тя? От нея не можеш да направиш нито корабно платно, нито дори знаме. Струва ми се, Сладка вода, че ще я прежалиш, като чуеш колко кралски сребърници ще ти броя за нея!