Джеймс Купър - Следотърсача

— Дамите си затвориха очите, когато ти стреля — обадиха се шегобийците на полка. — Ти ги изплаши с твоите приготовления.

— Не мога да допусна такава клевета по адрес на дамите и такова оскърбително отношение към моето изкуство — закрещя интендантът и колкото повече се горещеше, толкова повече се засилваше шотландският му акцент. — Какъв е този заговор? Искате да ме лишите от това, което напълно заслужено ми се полага.

— Хайде, хайде, изложи се с твоята наука — каза със смях Лунди, — затова по-добре мълчи и не разгласявай повече срама си.

— Не, не, майоре — намеси се Следотърсача, — интендантът е много добър стрелец, но улучва от къси разстояния и малко бавно се прицелва, а това не пречи на службата му. Ако някой си направи труда да разгледа отблизо дъската, ще види, че неговият куршум е покрил куршума на Джаспър.

Следотърсача се ползваше с голямо и всеобщо уважение не само заради умението си да стреля, но и заради точния си поглед, Водачът едва бе направил това изявление, и всички присъстващи се усъмниха в първоначалното си впечатление. Десетина души изтичаха до мишената, за да се уверят. Те действително откриха, че куршумът на интенданта беше минал през отверстието, направено от куршума на Джаспър, и то с такава точност, че човек трябваше много внимателно да се вгледа, за да установи този факт. Всички съмнения се разсеяха, когато в ствола на дървото, на което беше закачена мишената, се откриха два куршума един върху друг.

— Нали ви казах, милостиви дами, че на дело ще видите какво влияние оказва науката върху изкуството да се стреля — каза интендантът, като се приближи към подиума, на който седяха жените. — Майор Дънкън се подиграва на схващането, че стрелбата в мишена се нуждае от математически изчисления, но аз му казвам, че науката напредва, обогатява се, усъвършенства се, задълбочава се и обяснява всичко, което има връзка с човешкия живот, било то състезание по стрелба или църковна проповед. С други думи, науката си е наука и с това се изчерпва всичко.

— Струва ми се, че изключвате любовта от този списък — забеляза жената на един капитан. Тя знаеше историята с четирите женитби на интенданта и изпитваше някаква чисто женска злоба към този похитител на жени. — Изглежда, науката няма нищо общо с любовта.

— Не бихте говорили така, госпожо, ако сърцето ви не само веднъж бе познало любовта. За тия неща може да съди само онзи мъж или жена, чиито чувства, преминали през много изпитания, най-после са станали съвършени. Повярвайте ми, от всички видове любов научната е най-трайната и най-разумната.

— И така, значи според вас любовта става по-съвършена чрез опита?

— Вашият бърз ум схвана мисълта ми веднага. Най-щастливите бракове са тези, в които младостта, красотата и вярата се опират на мъдростта, умереността и благоразумието, придобити от годините. Говоря за средната възраст, госпожо. Все пак един мъж не бива да бъде много по-стар от жена си. Вярвам, че дъщерята на сержант Дънъм ще се съгласи с моите разсъждения — нейното благоразумие е вече добре известно на всички във форта, макар че е съвсем отскоро при нас.

— Дъщерята на сержанта едва ли може да разреши спора между вас и мен, поручик Мюр — отвърна сухо съпругата на капитана с чувство за собствено достойнство. — Но погледнете, Следотърсача също се кани да си опита късмета, сигурно за да смени темата на разговора.

— Протестирам, протестирам, майор Дънкън — извика Мюр, като изтича бързо до мястото за стрелба и вдигна ръка към небето, за да придаде повече сила на думите си. — Решително протестирам, господа. Как така ще допускате Следотърсача да участва в състезанието със сърнебойка. Първо, той много е свикнал с нея и второ, тя е различна от определения за това състезание образец пушки.

— Сърнебойката си почива, интенданте — отвърна му спокойно Следотърсача, — и никой и не мисли да я безпокои. Аз изобщо нямах намерение да натискам спусък днес, но сержант Дънъм ме увери, че ще обидя красивата му дъщеря, ако не взема участие в днешното тържество — нали аз я доведох до тук. Както виждаш, взел към пушката на Джаспър, интенданте, а тя не е по-добра от твоята.

Поручик Мюр се видя принуден да се съгласи и всички погледи се устремиха в Следотърсача, който зае позиция на линията. От израза на лицето, от цялата осанка на прославения водач и ловец лъхаше спокойствие и самоувереност, когато той изправи високата си фигура и вдигна пушката за стрелба. По всичко личеше, че владее еднакво добре и тялото, и оръжието си.