Джеймс Купър - Следотърсача

— Това заключение вадиш от практиката си, без съмнение. А какво ще кажеш за бурите?

— Те са за по-младите хора, Лунди — отвърна интендантът, като стана и намигна на командира си — волност, която често си позволяваше в името на старото им приятелство. — Всяка възраст си иска своето — добре е на четиридесет и седем да разчиташ повечко на главата. Желая ти лека нощ, майор Дънкън, сладък и ободрителен сън и да не те измъчва подаграта.

— Благодаря, Мюр, и аз ти желая същото. Не забравяй утрешното състезание.

Интендантът се оттегли и остави Лунди в библиотеката му да размишлява върху току-що проведения разговор. Майор Дънкън беше дотолкова свикнал с Мюр и с недостатъците на характера му, че поведението на поручика не му правеше такова силно впечатление, каквото навярно е направило на читателите. И все пак, макар поведението на всички хора да е подчинено на един общ закон, наречен природа, различията в характерите, съжденията, чувствата и егоистичните стремления са безбройни.

Времето на другата сутрин се случи такова, че надмина и най-смелите очаквания на хилядите обитатели на форта. Колкото и да е странно, американците, може би поради своенравието на човешката природа, са склонни да се гордеят с това, което, разумно погледнато, не се отличава с някаква особена стойност, и пренебрегват или подценяват действителните преимущества, които ги поставят на друго стъпало, а може би и по-високо от много други нации. Към тези достойнства и преимущества спада и благодатният климат. Той общо взето не е съвсем безупречен, но е много по-приятен и по-здравословен от климата на множество други страни, чиито жители гръмогласно и с основание негодуват.

Летните горещини едва се усещаха в Осуиго по времето, което описваме. Сянката на гората и свежият ветрец, подухващ откъм езерото, така гасяха жегата, че нощите биваха винаги прохладни, а дните не бяха душни.

Беше септември, месецът, през който силните морски ветрове често се понасят над страната и достигат чак до Големите езера. Тогава и сладководните моряци се радват на тяхното благотворно въздействие — телата им се освежават, духът им се ободрява и нов прилив на сили протича в жилите им. Такъв беше и денят, в който гарнизонът се събра, за да присъства на онова, което комендантът на шега нарече „турнир“. Лунди беше образован човек, поне що се отнася до професията му, и немалко се гордееше с това, че напътства своите млади подчинени към четене и мислене и събужда у тях интерес към по-интелектуалните страни на тяхната професия. За човек, който води войнишки живот, библиотеката му беше сравнително голяма и с добре подбрани четива и той с охота заемаше книги на всеки, който желаеше да чете. Това насаждаше у младите нови вкусове и потребности и бе източник на нови идеи за развлечения. Сред тези бяха спортните игри и състезанията от рода на това, на което те се готвеха да се насладят през описвания от нас ден.

Повлияни от хрониките за рицарските времена, граничарите се стараеха да придадат на тези забавления блясък и романтичен колорит, който всъщност никак не беше чужд на професията и навиците на войника, а също и на уединения форт, разположен в тази дива живописна местност. Макар че всички с радостно вълнение очакваха предстоящото развлечение, не се забравяше и охраната на форта. Един обикновен наблюдател, застанал на крепостния вал и обърнал поглед към блесналата водна шир, разпростряла се чак до северния хоризонт, и към задрямалата безкрайна гора, която запълваше втората половина на панорамата, би си помислил, че това място е най-тихото и сигурно обиталище в целия свят. Но Дънкън Лунди прекрасно знаеше, че от гората всеки миг могат да изскочат стотици индианци, готови да унищожат форта и всичко, което се намира в него, и че това предателско езеро представлява удобен път, откриващ лесен достъп за по-цивилизованите, но не по-малко коварни врагове — французите, които дебнеха всеки миг на притъпено внимание, за да ги нападнат неочаквано. Разузнавачески отряди, командвани от стари и опитни офицери, които не се интересуваха от спортните игри, бродеха из гората, а една рота войници караулеше в самия форт с поръчение за най-строга бдителност, сякаш силен неприятел вече се забелязваше в далечината. Тези предохранителни мерки позволяваха на останалите офицери и войници безгрижно да се отдадат на сутрешното забавление.