Джеймс Купър - Следотърсача

— Добре, добре, без нищо друго освен благородна кръв ти се ожени четири пъти…

— Само три, Лунди. Ще си развалим старото приятелство, ако продължаваш да твърдиш, че са четири.

— Нека бъдат колкото ти искаш, Дейви, но и те са повече, отколкото заслужаваш. Моят живот много се различава от твоя, поне що се отнася до семейното щастие, ще признаеш, стари приятелю.

— И кой от нас е печелившият според теб, майоре — да си говорим открито, както в детството ни.

— Аз нямам какво да крия. Моят живот премина в отлагане на неосъществените надежди, а твоят…

— В разочарование от осъществяването им, кълна се в честта си, майор Дънкън — прекъсна го интендантът. — При всеки нов опит аз се надявах на успех, но той ми носеше само разочарование. Такава е съдбата на човека! Ах, Лунди, всичко е суета на този свят, а най-голямата суета е женитбата.

— И все пак си готов за пети път да наденеш хомота на врата си?

— Смея да ти напомня, че за четвърти, майор Дънкън — каза интендантът категорично, после по лицето му засия някакъв момчешки възторг и той продължи: — А Мейбъл Дънъм е необичайно прелестна! Нашите момичета в Шотландия са мили, но тукашните са ненадминати красавици.

— Добре е да си спомниш за благородната си кръв и офицерския си чин, Дейви! Струва ми се, че и четирите ти жени…

— Моля ти се, не бъркай таблицата на умножението, драги Лунди, три пъти по едно прави три.

— Добре, и трите ти жени, може да се каже, бяха от благородни семейства.

— Напълно вярно, майоре. И трите бяха от благородни семейства и браковете бяха подходящи.

— Но четвъртият с дъщерята на нашия градинар беше абсолютно неравен. Не се ли боиш, че женитбата с дъщерята на сержант, който служи в един полк с тебе, ще намали авторитета ти?

— Това е и моята основна слабост в живота — винаги се женя, без да мисля за последствията, майор Дънкън. Всеки човек си има свои недостатъци, а женитбата, боя се, е моят. И тъй сега, след като обсъдихме въпроса откъм принципната му страна, позволи ми да те попитам: направи ли ми услугата да говориш със сержанта по онзи незначителен въпрос?

— Да, Дейвид, и много съжалявам, че трябва да ти го кажа, но този път не виждам големи изгледи да успееш.

— Не виждаш изгледи да успея? Един офицер, при това интендант, да не успее при дъщерята на някакъв си сержант?

— Точно така, Дейви.

— А би ли ми казал защо, Лунди? Ще благоволиш ли да ми отговориш на този въпрос?

— Девойката е сгодена. Ръката й е обещана, сватбата е насрочена, сърцето й е обречено — макар че дяволите да ме вземат, ако мога да го повярвам! Но така или иначе, девойката е сгодена.

— Това вече е пречка, трябва да се признае, майоре, но не чак толкова сериозна, ако сърцето е свободно.

— Ти си прав, и нищо чудно, ако в този случай сърцето действително е свободно, защото изборът го е направил бащата, а не дъщерята.

— И кой е той, майоре? — попита интендантът с такова философско спокойствие, което само опитът поражда. — Не виждам тук нито един сериозен кандидат, който би могъл да ми застане на пътя.

— Разбира се, че ти си най-сериозният кандидат по цялата граница, Дейви. Но щастливецът не си ти, а Следотърсача.

— Следотърсача ли?

— И никой друг, Дейви Мюр — Следотърсача е щастливият избраник. Но за да успокоя малко ревността ти, ще ти кажа, че според мен този брак е решен по-скоро от интересите на бащата, отколкото от сърцето на девойката.

— И аз така мисля — възкликна интендантът, като си пое дълбоко дъх на облекчение. — Невъзможно е с моите познания за човешката природа…

— По-специално за женската природа, Дейвид!

— Ти се шегуваш, Лунди, и хич не те интересува, че някой страда. Но мисля, че не е възможно да съм се излъгал във вкусовете на това младо момиче, които, смело мога да заявя, стоят далеч над положението на Следотърсача. Колкото до този човек, времето ще покаже.

— А сега ми кажи откровено, Дейвид Мюр — обърна се към него Лунди, като спря да се разхожда и погледна събеседника си настойчиво, с такъв израз на удивление, че лицето му доби смешна сериозност, — наистина ли смяташ, че девойка като дъщерята на сержанта може да изпита влечение към човек на твоята възрастно твоята външност и с твоите преживявания, ако мога да добавя?

— Ех, Лунди, ти не познаваш жените и това е причината да останеш ерген до четиридесет и пет години. Страшно дълго ергенуваш, майоре!

— А на каква възраст си ти, поручик Мюр, ако смея да задам такъв деликатен въпрос?