Джеймс Купър - Следотърсача

— Това никой не знае, сержанте — отвърна Лунди и лицето му стана сериозно. — И колкото по-малко говорим за тия неща, толкова по-добре. Но ще се съгласиш ли твоята дъщеря — Мейбъл, струва ми се я нарече, ще се съгласиш ли Мейбъл да се омъжи все пак за човек, който само работи за нас, а не се числи към редовната служба? За водача няма никаква надежда да бъде повишен в чин, сержанте!

— Той и без това се е прославил достатъчно, ваше благородие. Впрочем това е вече решен въпрос и тъй като вие имахте добрината да ми говорите от името на мистър Мюр, надявам се, че ще благоволите да му предадете, че момичето е получило вече разквартировъчен билет за живота.

— Добре, добре, това си е ваша работа. А сега, сержант Дънъм…

— Ваше благородие — отвърна сержантът, като стана и отдаде чест.

— Известно ти е, че възнамерявам да те изпратя за един месец на Хилядата острова. Всички нисши офицери вече изпълниха наряда си на този пост — поне онези, на които мога да се доверя — и ето че най-после дойде и твоят ред. Поручик Мюр настоява той да отиде, но тъй като е интендант, не искам да нарушавам установения ред. Подбра ли вече хората?

— Всичко е готово, ваше благородие. Хората са подбрани, а лодката, която пристигна снощи, донесе съобщение, че отрядът, намиращ се в момента там, чака с нетърпение да бъде сменен.

— Това е вярно, сержанте, и затуй ти ще отплаваш вдругиден, а може би и утре вечер. По-благоразумно би било във всеки случай да тръгнете по тъмно.

— Така смята и Джаспър, майор Дънкън, а не знам на кой друг може повече да се вярва в този случай, ако не на младия Джаспър Уестърн.

— Младият Джаспър, Сладката вода ли? — попита Лунди и по суровото му лице пробяга лека усмивка. — И това момче ли ще дойде с теб, сержанте?

— Може би ще си спомните, ваше благородие, че „Вихър“ никога не напуска пристанището без него.

— Вярно е, но всяко правило си има изключение. Струва ми се, че през последните дни видях да се разхожда из форта един стар моряк.

— Точно така, ваше благородие. Това е моят шурей, мастър Кап, който съпроводи дъщеря ми.

— Защо не повериш „Вихър“ на него този път и да оставиш Джаспър тук? На шурея ти ще му бъде забавно да поплува малко по сладка вода, а и сигурно ще ви бъде приятно да прекарате по-дълго заедно.

— Аз и без това исках да ви помоля, ваше благородие, да ми разрешите да го взема със себе си, но просто като доброволец. Джаспър е храбро момче и не бива да му се отнема командването без причина, майор Дънкън. А моят брат Кап дотолкова презира сладките води, че едва ли ще пожелае да поеме подобни задължения.

— Правилно, сержанте. В такъв случай ти предоставям да постъпиш както намериш за добре. Командването действително трябва да остане на Джаспър. Следотърсача също ли ще дойде с вас?

— Ако нямате нищо против, ваше благородие. Там ще има работа и за двамата водачи — и за индианеца, и за белия.

— Струва ми се, че си прав! И така, сержанте, желая ти успех в това опасно начинание. Но не забравяй: когато отредът тръгне обратно, укреплението да се разруши. Ако всичко излезе успешно, няма да се нуждаем повече от него. Тази позиция е твърде опасна, за да я държим без нужда. Свободен си.

Сержант Дънъм отдаде чест, обърна се кръгом и вече се готвеше да затвори вратата след себе си, когато майорът го извика обратно:

— Забравих да ти кажа, сержанте, че младите офицери ме помолиха да устроя състезание по стрелба и аз го определих за утре. В състезанието може да участвува всеки, който желае. На победителите ще бъдат раздадени награди — продължи той, като зачете от някакъв лист хартия, — рогов барутник, украсен със сребро, един кожен барутник и копринена женска качулка. Последната ще даде възможност на победителя да прояви галантността си, като я подари на дамата на сърцето си.

— Това ще е чудесно, ваше благородие, особено за този, който се окаже победител. А Следотърсача ще бъде ли допуснат до състезанието?

— Не виждам причината, поради която да му забраним да участва, ако той изобщо реши да се яви. Прави ми впечатление, че напоследък не взема участие в тези забавления, сигурно защото смята, че няма достойни съперници за него.

— Точно така, майор Дънкън. Следотърсача е честен човек и знае, че в цялата област няма кой да му съперничи в стрелбата, затова и не желае да разваля удоволствието на младите. Мисля, че винаги може да се разчита на неговата деликатност, сър. Не познавам друг със съвест като неговата.

— В дадения случай, да, сержанте. Но времето ще покаже доколко е такъв и в други отношения. Лека нощ, Дънъм.