Джеймс Купър - Следотърсача

— Да, те обещават да дадат добра реколта и дано това помогне да прекараме тази зима по-охолно от миналата.

— Животът не стои на едно място, сержанте, расте благополучието, но растат и потребностите. И ние стареем и аз вече започвам да мисля, че е време да се уволня и да си устроя личния живот. Стига ми толкова работа.

— Кралят, Бог да му даде здраве, очаква още дълга служба от вас, сър.

— Възможно е, сержант Дънъм, особено ако му е останало някое свободно подполковническо място.

— Денят, в който Дънкън Лунди получи този чин, иде бъде истински празник за 55-и полк, сър.

— И за Дънкън Лунди този ден ще бъде истински празник, сержанте. На теб не ти се е случвало да бъдеш подполковник, но си имал добра жена, а това е следващото нещо освен чина, което може да направи човека истински щастлив.

— Да, аз бях женен, майор Дънкън, но от дълги години вече никаква пречка не стои между обичта ми към краля и желанието ми да му служа.

— Как така, приятелю, ами онази бързонога сърничка с розови бузки, която виждам през последните дни във форта? Хайде, хайде, сержанте. Макар да съм вече старец, и аз бих могъл да залюбя това прелестно момиче и да пратя подполковническия си чин по дяволите.

— Ние всички знаем, че сърцето на майор Дънкън принадлежи на една лейди в Шотландия, която го чака и е готова да го ощастливи веднага, щом чувството за дълг му позволи.

— Ех, сержанте, надеждата е тъй далечно нещо — отвърна комендантът и при тези думи тъга засенчи суровото му, изрязано шотландско лице. — А и красивата Шотландия е тъй далеч. Е, тук нямам шотландско пиво и овесена каша, но затова пък имам дивеч в изобилие и толкова много сьомга, колкото в Беруик ъпон Туид 42 42 Пристанищен град между Англия и Шотландия, там, където река Туид се влива в Северно море. — Б. пр. . Вярно ли е, сержанте, че хората се оплаквали от храната — напоследък сме им били давали само еленово месо и гълъби?

— През последните две-три седмици не, майор Дънкън, защото през този период птиците и елените не са в такова изобилие както преди. Някои недоволстват от сьомгата, но се надявам, че по отношение на храната няма да имаме някакви сериозни неприятности през лятото. Виж, шотландците от полка мърморят повече, отколкото е прието — искат овесена каша, а пшеничният хляб, който им даваме, не желаят и да погледнат.

— Какво да се прави, това е човешката природа, сержанте, чистокръвната шотландска човешка природа. Овесената питка, приятелю, да си говорим истината, е толкова вкусно нещо, че дори аз често си мечтая поне за едно залъче.

— Ако чак толкова започне да ги измъчва това чувство — говоря за войниците, сър, на мене и през ум не би ми минало да кажа такова непочтително нещо за вас, ако хората сериозно почнат да тъгуват по своето национално ядене, то бих си позволил съвсем скромно да предложа да доставим овесено брашно или да го приготвим тук. Сигурен съм, че тогава всички оплаквания ще стихнат. Съвсем малко е нужно, за да се изцерят, сър.

— Ти, както виждам, си шегобиец, сержанте! Но дяволите да ме вземат, ако не си прав. На света има и по-хубави неща от овесените питки. Ти например имаш прелестна дъщеря, Дънъм.

— Момичето прилича на майка си, майор Дънкън, и няма недостатъци — отвърна сержантът гордо. — И двете са отгледани само с хубаво американско брашно и с нищо друго. Момичето няма да ме посрами, сър.

— Разбира се, в това не се съмнявам. А сега да пристъпя към главното и да извадя всичките си резерви на предната линия. Интендантът Дейви Мюр е склонен да направи дъщеря ти своя жена и ме помоли първо аз да споделя намеренията му с тебе, тъй като се бои да не урони достойнството си. И нека ти кажа още, че половината от младежите във форта вдигат наздравици и говорят за нея от сутрин до вечер.

— Това е голяма чест за дъщеря ми, сър — отвърна сержантът хладно, — но съм сигурен, че в скоро време тези джентълмени ще си намерят по-интересна тема за разговор. Надявам се след две-три седмици да я видя омъжена за един честен човек.

— Да, Дейви наистина е честен човек, а това, струва ми се, не може да се каже за всеки интендант, сержанте — каза Лунди с лека усмивка. — Мога ли в такъв случай да кажа на уязвения от стрелата на Амура младеж, че работата е почти уредена?

— Благодаря ви, ваше благородие, но Мейбъл е сгодена за друг.

— Как, наистина ли? Това ще развълнува целия гарнизон. Впрочем надявам се, че е така, защото, да ти кажа ли откровено, сержанте, аз не съм привърженик на неравните бракове.