Джеймс Купър - Следотърсача

Когато сержантът за първи път бе заговорил за този брак на своя приятел, той го беше изслушал благосклонно и сега бащата със задоволство откри, че Следотърсача би бил щастлив да се ожени за Мейбъл, но се измъчва от съмнения, които произтичат от собственото му скромно мнение за себе си.

Измина една седмица в обичайните всекидневни занимания на форта, Мейбъл постепенно свикваше с новото си положение, което отначало я забавляваше, но сега вече започваше малко да я гнети с уморителното си еднообразие. Офицерите и войниците от гарнизона също започваха да привикват с присъствието на красивата млада девойка със скромно, но елегантно облекло и изискани маниери, придобити в дома на нейната покровителка. Те вече не й досаждаха със своето зле прикрито възхищение, а се отнасяха, към нея с подчертана почтителност, която тя смяташе, че й отдават благодарение на голямата популярност на баща й, но с която всъщност я даряваха не от някакво почтително чувство към сержанта, а заради нейното скромно, но приветливо държане.

Познанства, завързани в гората или в някаква друга съвсем обичайна обстановка, скоро се изчерпват. Една седмица пребиваване във форта Осуиго беше достатъчна за Мейбъл, за да реши с кого ще е добре да се сближи и кого да избягва. Междинното положение на баща й, който, без да бъде офицер, стоеше значително по-високо от простите войници, я държеше настрана от двете основни категории, на които се делеше военното общество. Това чувствително стесняваше кръга от хора, с които Мейбъл трябваше да общува, и улесняваше изборът й. Все пак тя скоро откри, че някои измежду онези, които можеха да претендират за място на самата комендантска маса, са готови да прекрачат всякакви условности, заради удоволствието да се наслаждават на една хубава фигура и едно очарователно личице. Не минаха и два-три дни от нейното пристигане, и тя вече имаше поклонници дори сред офицерите. Интендантът на гарнизона, мъж на средна възраст, изпитал блаженството на не един брак и неотдавна овдовял, бе явно разположен да се сближи повече със сержанта, макар че те двамата и без това постоянно се виждаха по служба. По-младите му сътрапезници не пропуснаха да забележат, че този човек на реда, този шотландец на име Мюр, започва да навестява подчинения си много по-често отпреди. Те обаче се ограничаваха само в безобидни шеги и закачки, в които се намекваше за дъщерята на сержанта. Скоро Мейбъл Дънъм стана повод за наздравици, в които дори подпоручикът или поручикът не считаха, че е под достойнството им да участват. В края на седмицата след вечерната проверка Дънкьн ъф Лунди изпрати да повикат сержант Дънъм при него по работа, която, както сержантът разбра, налагаше разговор на четири очи. Старият ветеран живееше в един фургон, който по негово нареждане се местеше ту в един, ту в друг край на територията на форта, в зависимост от нуждата и желанието му. Сега фургонът се намираше в средата на главния площад, където го намери сержантът. Без всякакво бавене и церемонии той беше въведен в нещо като преддверие. Трябва да отбележим, че командният състав на форта и простите войници живееха почти еднакво неудобно. Разликата се състоеше само в това, че на офицерите се отпускаха по-просторни помещения, така че Мейбъл и баща й живееха при почти същите условия както и самият комендант.

— Влез, сержанте, влез, драги приятелю — приветства госта си майор Лунди, когато подчиненият му застана почтително пред вратата на стаята, която служеше едновременно за библиотека и за спалня. — Влез и седни на този стол. Повиках те тази вечер да поговорим за една работа, която не е във връзка нито с разписанието на дежурствата, нито с ведомостите. Ние с тебе сме стари бойни другари и за дългото време, което сме преживели заедно, дори майорът може да се сближи със своя ординарец и шотландецът с един янки. Седни, приятелю, и се чувствувай като у дома си. Днес беше чудесен ден, нали, сержанте?

— Да, наистина чудесен, майор Дънкьн — отвърна сержантът. Макар че прие поканата да седне, той беше достатъчно дисциплиниран, за да не забрави почтителното поведение, което бе длъжен да има в случая, независимо от проявеното разположение на коменданта. — Чудесен ден беше, сър, и има надежда това хубаво време да се задържи по-дълго.

— Дано, и аз се надявам. Реколтата обещава да бъде добра и ще видиш, че нашите момчета от 55-и полк ще се покажат толкова добри фермери, колкото и войници. Никога не съм виждал в Шотландия такива хубави картофи, каквито ще извадим от новата нива.