Джеймс Купър - Следотърсача

— Значи и те си имат свои наклонности, както всички други хора — подхвана Следотърсача с намерение да възстанови мира, който очевидно беше в опасност, тъй като двамата спорещи не си отстъпваха и упорито продължаваха да отстояват предимствата на своите професии. — А щом Провидението е дарило човека с някаква наклонност, безполезно е да се бориш срещу нея. Хората от 55-и полк, сержанте, са много изкусни в храненето, в това съм се уверил, защото отдавна общувам с тях, но нищо чудно, ако сред запасняците се намерят такива, които да ги надминат.

— Вуйчо — обади се Мейбъл, — ако вече си закусил, моля те, придружи ме отново до бастиона. И двамата още не сме разгледали езерото както трябва, а не е прилично една девойка да се разхожда сама из форта още в първия ден на пристигането си.

Кап се досети какво подтикна Мейбъл да направи това предложение, но тъй като всъщност хранеше най-сърдечни и приятелски чувства към своя зет, не съжали, че трябва да отложи спора за друг път. Мисълта, че изобщо може да се откаже от него, съвсем не му мина през ума — толкова упорит и самонадеян беше.

И така той придружи племенницата си навън и остави сами сержант Дънъм и приятеля му Следотърсача. Щом противникът му се оттегли, сержантът, който всъщност не разбра хитрата маневра на дъщеря си, се обърна към своя приятел с усмивка на нескрито тържество и каза:

— Армията, Следотърсачо, все още не е получила нужното признание. И макар че човек няма по-достойно качество от скромността, независимо дали е облечен в мундир, червен или черен, или пък е по риза, аз никога не пропускам случая да кажа няколко думи в нейна полза. А сега ми кажи, приятелю — додаде той, като сложи ръката си върху ръката на Следотърсача и сърдечно я стисна, — как ти се харесва момичето?

— Можеш с пълно право да се гордееш с нея, сержанте. Можеш с пълно право да се гордееш, че си баща на такава красива и възпитана девойка. Виждал съм красавици, виждал съм и знатни дами, но за първи път срещам девойка, в която Провидението така хармонично е съчетало всички качества.

— Смея да те уверя, Следотърсачо, че и нейното мнение за тебе е също много добро. Снощи тя ми разказа за твоето хладнокръвие и мъжество, за доброто сърце, особено за доброто ти сърце. За жените това е най-главното, доколкото разбирам. И така, от първата среща са доволни и двете страни. А сега, приятелю, почисти малко униформата, погрижи се малко за външния си вид и ще получиш и ръката, и сърцето на момичето.

— Не мисли, сержанте, че съм забравил съветите ти. Напротив, полагам всички сили, за да изглеждам тъй приятен в очите на Мейбъл, както тя изглежда в моите. Тази сутрин, още щом се съмна, почистих и излъсках сърнебойката и струва ми се, пушката ми никога не е била така хубава както сега!

— Това съответства на твоите ловджийски схващания, Следотърсачо! Вярно е, че всяко огнестрелно оръжие трябва да блести и свети на слънцето. Каква красота може да има в една почерняла цев?

— Лорд Хау 41 41 Лорд Хау (1725–1814) — от 1775 до 1778 командвал британските войски в Северна Америка. Поради характера на „горската война“ той се стремял да направи дрехите и съоръженията на англичаните колкото се може по-малко забележими за зорките очи на индианците. — Б. пр. беше на друго мнение, сержанте, а той минаваше за добър войник.

— Напълно вярно! Негова светлост нареди да се почернят цевите на всички огнестрелни оръжия в полка и до какво добро го доведе това? В англиканската църква в Олбъни можеш да видиш окачена възпоминателна табелка за него! Не, не, скъпи ми приятелю, войникът е длъжен да бъде войник: при всякакви случаи и при всякакви условия да носи отличителните знаци и символи на своята благородна професия, а не да се срамува или да се страхува от тях. Но кажи ми, успяхте ли да побеседвате с Мейбъл, докато пътувахте с кануто по реката?

— Обстоятелствата не бяха много благоприятни, сержанте, пък и Мейбъл е толкова по-образована от мене, че аз не се осмелявах да говоря за неща, които не се отнасят до моята професия.

— В това си отчасти прав и отчасти — не, приятелю. Жените обичат да се бъбри за незначителни неща и в повечето случаи приемат това приятно за тях задължение върху себе си. Ти знаеш, че не съм човек, който обича да разпуска езика си и да дава воля на всяка празна и случайна мисъл, но е имало случаи, когато, за да се понравя на майката на Мейбъл, не се стеснявах да уроня мъжкото си достойнство. Вярно е, че тогава бях с двадесет и две години по-млад и се числях не към старшите сержанти в полка, а към младшите. Да пазиш достойнството си, е полезно и дори наложително, когато имаш работа с мъже, но искаш ли да спечелиш уважението на една жена, трябва да бъдеш по-снизходителен.