Джеймс Купър - Следотърсача

— Надявам се, сержанте, че не смяташ да омъжваш Мейбъл за войник? — каза Кан, като изведнъж се навъси. — Нашето семейство отдаде вече своята дан на армията, крайно време е сега да се помисли отново за морето.

— Не смятам да търся жених на Мейбъл нито в 55-и, нито в който и да било друг полк, братко Кап, уверявам те, но мисля, че момичето е вече на възраст да се задоми както подобава.

— Татко!

— Девойките не обичат да се говори тъй открито за тези неща, сержанте — каза ловецът. — От собствен опит съм се уверил, че ако искаш да спечелиш благоволението на някоя девойка, не бива да крещиш за намеренията си. Затова, ако нямаш нищо против, да говорим за нещо друго.

— Е, братко Кап, да се надявам, че това печено свинско ти допада. Струва ми се, че си хапваш с удоволствие.

— Да, да! Искаш ли да ям, дай ми цивилизована храна — отвърна своенравният моряк. — Вашият дивеч може да в добър за сладководните ви моряци, но на нас, моряците от океана, ни дай това, от което разбираме.

При тези думи Следотърсача остави ножа и вилицата ся и избухна в характерния за него сърдечен, но както винаги безмълвен смях. После попита закачливо:

— Не ви ли учудва, че това прасенце е без кожа, мастър Кап? Не ви ли учудва наистина?

— Разбира се, то щеше да бъде много по-вкусно, ако беше печено с кожата, Следотърсачо, но доколкото разбирам, вие, горските жители, дори и свинското приготовлявате по свой начин.

— Ето, виждате ли, мастър Кай, човек може да обиколи целия свят и пак да не знае всичко! Ако трябваше да одерете кожата на това прасенце, ръцете ви щяха да се покрият е рани. Защото това е един обикновен таралеж!

— Дяволите да ме вземат, ако още от началото не си помислих, че това не е истинско свинско — отвърна Кап. — Но после реших, че тук в горите даже и свинското загубва хубавия си вкус. Аз бях предварително подготвен, че сладководната свиня няма да бъде така хубава, както соленоводната. Ти, сержанте, от толкова време си тук, че навярно си навикнал на всичко?

— Да, братко, само не бих искал да ме карат да дера това прасенце… А сега ми кажи, Следотърсачо, Мейбъл беше ли послушна по време на пътуването?

— И още как, и още как. Ако тя е само наполовина доволна от Джаспър и от Следотърсача, както Следотърсача и Джаспър са доволни от нея, сержанте, ние ще останем приятели до края на дните си.

Докато говореше, водачът обърна очи към поруменялата девойка с невинното желание да прочете по лицето й какво мисли тя за това, но вродената му деликатност го накара веднага да сведе поглед към чинията си, сякаш с това искаше да покаже, че е съжалил, задето е дръзнал да надникне в свещените тайни на девическото сърце.

— Да, да, но не бива да забравяме, че жените не са мъже, приятелю — продължи сержантът, — и да имаме предвид природата им и възпитанието им. Новобранецът не е ветеран. Всеки знае, че за да обучиш добре един войник, ти трябва много повече време, отколкото за каквото и да било друго. А още повече време ти е необходимо, за да възпиташ една войнишка дъщеря както трябва.

— Виж, това е нова теория, сержанте — обади се насмешливо Кап. — ние, старите моряци, смятаме, че за времето, в което ще обучиш шестима войници, да, и то не обикновени, прости войници, можеш да подготвиш само един моряк.

— Да, да, братко Кап, знам колко високо мнение имате за себе си вие моряците — отвърна зет му, като се усмихна любезно, доколкото позволяваше свъсеното му лице, — защото имах случай да прослужа доста години в гарнизона на един от нашите пристанищни градове. Ние с тебе сме разговаряли за това и преди и аз се боя, че никога няма да се разберем. Но ако искаш да узнаеш каква е разликата между истинския войник и тези, които аз наричам недодялани дървеници, ела следобед да погледаш сбора на 55-и полк, а после, като се върнеш в Йорк, виж как тамошните запасняци се мъчат да приличат на войници.

— Според мен, сержанте, между тях няма особено голяма разлика, поне не по-голяма от тази, която ти би открил между шхуната и бригантината, И тук, и там войниците ми се струват съвсем еднакви: червени мундири, пера, лъскави галони и копчета и напудрени перуки.

— Ето, виж преценката на моряка! — отвърна сержантът с достойнство. — А може би не ти е известно, че са необходими години, само за да научиш истинския войник как трябва да се храни?

— Толкова по-зле за него! Запасняците знаят това още от самото начало. Често съм чувал, че на походи те просто изяждали всичко, каквото им попадне, и всъщност не вършели нищо повече от това.