Джеймс Купър - Следотърсача

— И никой няма по-голямо право на това от тебе — отвърна меко сержантът, — щом като за продължителна и предана служба всекиму се полага отпуск. Мейбъл едва ли ще те презре, задето си предпочел нейната компания, вместо да тръгнеш да преследваш индианците, и струва ми се, с удоволствие ще подели с тебе закуската си, ако си гладен. Но ти, момиче, да не помислиш, че това е правило за Следотърсача? Той никога досега не е позволил на тези мародери, дето обикалят около форта, да си отидат, без да чуят звука на неговата пушка.

— Ако допусках, че тя може да помисли подобно нещо, сержанте, макар да не съм особено склонен към разните му военни маневри и патърдии, щях да нарамя сърнебойката и да напусна гарнизона, преди красивите й очи да имат време да премигнат. Не, Мейбъл ме познава достатъчно добре, макар че съвсем отскоро се знаем, защото по време на краткия поход, който направихме заедно, мингосите здравата ни развличаха.

— Много доказателства ще бъдат необходими, за да ме накарат да си променя мнението за вас, Следотърсачо, особено пък по отношение на вашата храброст — отвърна пламенно Мейбъл, която очевидно не желаеше у Следотърсача да остане и най-малко съмнение относно нейните добри чувства. — И бащата, и дъщерята, доколкото ми е известно, дължат живота си на вас и никога няма да забравят това, уверявам ви.

— Благодаря ви, Мейбъл, благодаря ви от цялата си душа. Но в никакъв случай не бих искал да злоупотребявам с вашата наивност, затова ще ви кажа, че мингосите нямаше да докоснат и косъм от главата ви, ако след всичките си хитри машинации бяха успели да се доберат до вас. Скалповете на мастър Кап, на Джаспър, на Голялата змия и моят естествено щяха да бъдат опушени на техния огън, но от главата на сержантската дъщеря нямаше да падне и косъм.

— А защо мислите, че ирокезите, които не щадят нито жени, нито деца, биха проявили към мен повече милост, отколкото към всеки друг? Не, Следотърсачо, много добре зная, че дължа живота си единствено на вас.

— Грешите, Мейбъл, те не биха имали сърце да ви причинят каквото и да било зло. Не, не, дори тези същински дяволи, мингосите, не биха имали сърце да докоснат и косъм от главата ви. Аз познавам добре тези изчадия, но не допускам, че дори и те биха могли да извършат подобно зло. По-скоро биха ви предложили, впрочем не, биха ви принудили да станете жена на някой от техните вождове, а това е достатъчно изпитание за една християнска девойка. Според мен на по-голяма злина дори и мингосите не са способни.

— Тогава на вас дължа избавлението си от тази злочестина! — възкликна Мейбъл, като му стисна ръката с цялата искреност и сърдечност, на които беше способна, а това очевидно достави голяма радост на ловеца. — За мен би било по-малка беда да умра, отколкото да стана жена на индианец.

— Ето каква е нейната природа, сержанте — възторжено се обърна Следотърсача към стария си приятел и честното му лице засия от радост. — И тя никога няма да й измени. Това казвам и на Голямата змия — покръствай колкото си щеш един червенокож, пък бил той и делауер, от него бял човек няма да стане. Ето такава е природата на младата девойка, родена в семейство на християни, и нека тя я следва докрай!

— Ти си прав, Следотърсачо, а щом се отнася до Мейбъл Дънъм, сигурен съм, че тя наистина ще я следва докрай. Но вече е време за закуска и ако дойдете с мен, братко Кап, ще ви покажа как живеем ние, бедните войници, тук на далечната граница.

Обещанието на сержант Дънъм, с което завършва предидущата глава, не беше празна хвалба. Въпреки че фортът се намираше в глухо и отдалечено място, жителите му се радваха на такава богата трапеза, на каквато биха могли да завидят дори крале и принцове. През периода, който описваме, и дори половин век по-късно цялата тази обширна област, наречена след революцията 40 40 Става въпрос за войната за американска независимост (1775–1785). — Б. пр. „Запада“ или „Новите земи“, представляваше една почти безлюдна пустиня, с пребогата фауна, характерна за този климат. Липсваха само хора и домашни животни. Малкото индианци, които по онова време бродеха из горите й, не можеха да накърнят видимо изобилието от дивеч, а пръснатите по това обширно пространство гарнизони и случайните ловци, които се срещаха тук и там, нанасяха такова опустошение, каквото могат да нанесат пчелите на една нива с елда или колибрите — на цветето.