Джеймс Купър - Следотърсача

— Това вирче ти прилича на същински океан? Ех, Мейбъл, как може едно момиче, в чието семейство има толкова моряци, да изрече подобна глупост? Кажи ми, моля те, по какво си прилича с океана, какво общо има с него?

— По какво ли? По това, че наоколо, докъдето ти лига погледът, има само вода, вода, вода и нищо друго освен вода — на мили и мили разстояние.

— А няма ли също само вода, вода, вода, нищо повече освен вода на мили и мили разстояние и в реките, по които плавахме с тези канута? И докъдето ти стига погледът, щом искаш?

— Да, вуйчо, но реките са тесни и бреговете им са обрасли с дървета.

— А това, на което стоим, не е ли бряг? Войниците на гарнизона не го ли наричат „езерния бряг?“ И няма ли тук стотици дървета? И нека си говорим истината, двадесет лиги голямо разстояние ли ти се струва? Кой, по дяволите, е чувал океанът да има брегове, освен ако не става дума за бреговете под водата?

— Но вуйчо, тук не се вижда отсрещният бряг както при реките.

— Ето къде грешиш, Магнит. Амазонка, Ориноко и Ла Плата са реки, но можеш ли да видиш отсрещния им бряг? Я чуйте, Следотърсачо, аз доста се съмнявам, че тази водна ивица изобщо може да се нарече езеро. На мен по ми прилича на река. Във всеки случай виждам, че тук в горите не сте много точни по отношение на географията.

— Този път грешите, мастър Кап! В това езеро се вливат две чудесни реки, пред вас е нашето мило Онтарио и според мен, макар че природата не ми е отредила да разбирам много от тези неща, по-хубаво езеро никъде няма да се намери.

— А ако застанем на брега на океана, вуйчо, например в Рокауей, какво повече ще видим от това, което виждаме тука? И там от едната страна има бряг, има плитчини, има дървета.

— Не ставай вироглава. Магнит. На младите момичета упоритостта никак не подхожда. Трябва да умееш да правиш разлика между речни брегове и морско крайбрежие.

Тъй като Мейбъл не можа много убедително да оспори това своеобразно схващане, Кап продължи с нескрито тържество на победител:

— И сравнение не може да става между онези дървета и тези тук. Освен това на брега на океана ще видиш ферми, градове, летни дворци, а в някои части на света има замъци, манастири и фарове, да, да, именно фарове. Е, кое от всичките тия неща можеш да намериш тука? Не, Следотърсачо, не, никога не съм чувал за океан, който да няма поне фарове, докато тук при вас няма дори и една шамандура.

— Затова пък имаме нещо по-хубаво, много по-хубаво. Нашата гора, величествените дървета.

— Да, вашата гора може да подхожда на едно езеро, но каква полза би имало, ако цялата земя, ограждаща океана, е обрасла с дървета? Корабите биха били ненужни, тъй като дървеният материал ще се превозва със салове, и тогава с търговията ще бъде свършено. А какво би представлявал светът без търговия? Споделям мнението на онези философи, които твърдят, че човекът е бил създаден заради търговията. Чудно ми е, Магнит, как не виждаш, че и водата тук не е като океанската? Съвсем съм сигурен, че във вашето езеро няма да се намери дори и един кит, Следотърсачо.

— Да си призная, за китове не съм чувал, но не съм познавач на животните, които живеят въз водата. Мога да различавам само речните риби.

— Как, няма китове, няма делфини, няма дори и една жалка акула, така ли?

— Не мога да ви кажа има ли, няма ли. И пак ви повтарям, мастър Кап, моята сила е другаде.

— Нямате херинги, нямате албатроси, нито хвърчащи риби — продължи Кал, като гледаше изпитателно ловеца, за да види докъде може да се разпростре. — Нямате риби, които хвърчат, струва ми се?

— Риба, която хвърчи ли? Мастър Кап, не мислете, че понеже сме прости погранични жители, нямаме представа от природата и от творенията, които на нея е било угодно да сътвори. Аз знам, че има хвърчаща катеричка, но…

— Хвърчаща катеричка ли? По дяволите, Следотърсачо! Вие какво, да не си въобразявате, че пред вас стои юнга, тръгнал на първото си плаване?

— Нищо не знам и не мога да кажа за вашите плавания, мастър Кап, само предполагам, че не са били малко. Но за горската природа, за това, което съм видял е очите си, мога да говоря спокойно, без да ме е страх, че някой ще ме обори.

— Искате да ме накарате да повярвам, че сте виждал хвърчаща катеричка?

— Ако искате да повярвате в силата на природата, мастър Кап, съветвам ви да повярвате и в това, и в много други неща от този род, защото можете да бъдете напълно сигурен, че е вярно.

— И все пак, Следотърсачо — намеси се Мейбъл, така мила и хубава дори когато отправяше укоризнени думи, че той й прости от цялото си сърце тази забележка, — вие, който говорите толкова благоговейно за всемогъществото на природата, се усъмнихте в съществуването на хвърчаща рибя.