Джеймс Купър - Следотърсача

Няколко малки плоскодънни лодки и канута бяха изтеглени на брега, а в самото заливче стоеше малкият кораб, който даваше правото на Джаспър да се нарича моряк. Той беше стъкмен като кутер 35 35 Кутер — едномачтов военен кораб с полегати платна — Б. пр. и можеше да носи около четиридесет тона. Конструкцията му беше тъй изящна и той бе тъй красиво боядисан, че приличаше на военен кораб, макар и да нямаше квартердекер 36 36 Квартердекер — издигната палуба в задната част на кораб. — Б. пр. . Кутерът беше построен спретнато и целесъобразно и се отличаваше с такава красота и съразмерност на пропорциите, че дори Мейбъл се възхити от кокетността му. Беше изработен по чертежите на един изкусен корабостроител от Англия, по специална поръчка на коменданта на форта. Тъмната боя му придаваше вид на военен кораб, а развяващият се над него дълъг вимпел показваше, че е от корабите на кралската флота. Името му беше „Вихър“.

— Това значи е корабът на Джаспър? — попита Мейбъл, която съвсем естествено свързваше този красив кораб с притежателя му. — А има ли много други кораби на езерото?

— Френците имат три. Единият от тях, както са ми разправяли, приличал на корабите, дето плават по океана, другият е бригантина, а третият е кутер като „Вихър“ и се нарича „Катеричка“ — на техния език, разбира се. Тази „Катеричка“, изглежда, има голям зъб на нашия красавец „Вихър“, защото, щом Джаспър се покаже в езерото, и тя тръгва подир него.

— Нима Джаспър се страхува от един французин, и то под образа на някаква си катеричка, и то по вода?

— А какъв смисъл има да проявяваш храброст, щом не можеш да се възползваш от нея? Джаспър е смело момче, това го знаят всички тук, но няма ни едно оръдие на борда си освен една малка гаубица, а екипажът му е само от двама души, без да се брои той и един юнга. Веднъж ме взе да поскитаме по езерото и прояви голяма смелост — промъкна се покрай самата муцуна на „Катеричката“ — толкова близо, че се стигна до пушечна стрелба. А френците си имат и оръдия, и отверстия за оръдия и не си подават носа от Фронтеняк, ако освен „Катеричката“ не вземат поне още един кораб с двадесет души екипаж на него. Не, не, нашият „Вихър“ е създаден да лети по езерото, а не да се сражава. Майорът казва, че нарочно не му давал хора и оръдия, за да не си въобразявал, че наистина е военен кораб — тогава бързо ще му прережат крилата. Аз не разбирам много от тези неща, защото моето призвание е другаде, но знам, че той е прав, знам, че е прав, макар Джаспър да не мисли така.

— А ето и моя вуйчо! Изглежда, вчерашното плуване не му е навредило и сега идва да се порадва на това вътрешно море.

И действително в този миг Кап, който извести за приближаването си с няколко силни покашляния, се появи на бастиона. Кимна на племенницата си и на нейния събеседник и се зае да разглежда разстилащата се пред него водна шир. За по-голямо удобство старият моряк се качи на едно от старите чугунени оръдия, скръсти ръце на гърди и започна да олюлява тялото си, сякаш се намираше на палубата на движещ се параход. За да се допълни картината, трябва да кажем, че между зъбите си той стискаше късата си лула.

— Е, мастър Кап? — добродушно попита Следотърсача. Той още не беше забелязал презрителното изражение, което постепенно се изписваше по лицето на другия. — Нима тази водна равнина не е красива и не е достойна да се нарича море?

— Това значи е прословутото ви езеро? — отвърна му с въпрос Кап, като посочи с лулата си северния хоризонт. — Не, кажете наистина, това ли ви е езерото?

— Да, разбира се, това е. И ако се съди по преценката на хората, живели по бреговете на много други езера, то е най-обширното и най-хубавото.

— Друго и не очаквах! По размерите си прилича на вир, а по вкус — на водата в корабната бъчва. Не си струва да биеш толкова път по сушата, за да видиш един нищо и никакъв недораслек. Впрочем аз и отпреди си знаех, че така ще излезе.

— А какво не му харесвате на езерото, мастър Кап? То е голямо и красиво, водата му е приятна за пиене и дори онези, които са свикнали с изворна вода, не могат да нахвалят неговата.

— И на това вие му викате голямо езеро? — изуми се Кап, като отново описа с лулата си полукръг във въздуха. — А какво му е голямото, позволете да попитам. Та нали самият Джаспър си призна, че от единия му бряг до другия няма повече от двадесет лиги 37 37 Лига — стара морска мярка за разстояние, равна на 5,56 км — Б. пр. ?

— Но вуйчо — намеси се Мейбъл, — та наоколо не се вижда друго късче земя освен брега, на който ние стоим. На мен това езеро ми се струва същински океан.