Джеймс Купър - Следотърсача

Преданията, достигнали до нас, за това нечувано изобилие от диви животни, птици и риба, въдещи се из тия краища, и особено в околностите на Големите езера, се потвърждават от възпоминанията на старите местни жители — в противен случай ние сигурно бихме се поколебали да ги разказваме. Но след като сме слушали разказите на безброй очевидци за това изобилие, спокойно се решаваме на това.

Осуиго бе така благоприятно разположена, че можеше да поддържа богато запасите и на най-капризния чревоугодник. Реката гъмжеше от всевъзможни риби. Достатъчно беше само да хвърлиш въдицата, за да изтеглиш някой костур или друг представител на рибното семейство, което така гъсто населяваше речните води, както въздухът над блатата в тази плодородна тропическа зона е населен с комари и всякакъв вид мушици. Сред езерните риби първо място заемаше американската сьомга — една разновидност на този прочут вид, която едва ли отстъпва по вкус дори на великолепната сьомга, с която се слави Северна Европа.

Безчислени ята от прелетни птици спохождаха тези води и гори. По врязаните в брега заливи на езерото често можеше да се видят стотици акра вода, покрита с диви гъски и патици. Елени, мечки, зайци, катерички и най-различни други четириноги, а понякога и прочутият американски лос, попълваха естествения запас от храни, с които малко или много се издържаха всички фортове в този отдалечен пограничен край.

Храната, която всякъде другаде би се считала за истински деликатес, тук беше тъй изобилна, че всеки имаше достъп до нея. И най-незначителният човек във форта Осуиго обикновено се угощаваше с дивеч, който би бил чест за трапезата на всеки парижки аристократ. Но ето колко са капризни човешките вкусове и желания — тези ястия, които в други места биха били предмет на завист, тук тъй бяха втръснали на всички, че никой не искаше да ги погледне. Обичайната груба войнишка храна, която трябваше да се икономисва поради трудността на доставката й, се ценеше много повече от войниците и те бяха готови с удоволствие да се откажат от еленовото месо, дивите патици, гълъбите и сьомгата, за да се угостят сладко със сланина, жилава ряпа и недоварено зеле.

Трапезата на сержант Дънъм, с изключителното изобилие на едни неща и с недоимъка на други, приличаше на всички други трапези в този пограничен край. Върху един скромен поднос димеше вкусна печена сьомга, топли котлети от еленово месо изпускаха апетитна миризма, а няколко блюда със студено дивечово месо бяха наредени пред гостите в чест на тяхното пристигане и като доказателство за изключителното гостоприемство на стария войник.

— Вас явно не ви държат гладни в този край на света, сержанте — отбеляза Кап, след като се посвети на различните блюда. — От тази сьомга не би се отказал и шотландец.

— За съжаление не е така, братко Кап. Сред двестата или триста души в нашия гарнизон едва ли ще се намерят неколцина, които да признаят, че тази риба е годна за ядене. Даже ония глупаци, дето са вкусвали дивеч единствено благодарение на бракониерството си из родните гори, отвръщат с презрение глава пред вкусните еленови бутове, които им се предлагат тук.

— Да, да, такава е християнската природа — намеси се Следотърсача — и смело мога да ви кажа, че това не й прави чест. Червенокожият например никога не се оплаква. Той винаги е благодарен за храната, която получава, била тя тлъсто или мършаво месо, от елен или от мечка, кълка от дива пуйка или крило от дива патица. За голям наш срам трябва да призная, че ние, белите, не сме достатъчно благодарни за благата, които получаваме, и на малките злини придаваме голямо значение.

— Това е бедата и с нашия 55-и полк, макар че за християнските чувства на войниците нищо не мога да кажа — отвърна сержантът. — Дори самият майор Дънкън ъф Лунди понякога твърди, че овесената питка му е по-вкусна от костура на Осуиго и въздиша за глътка вода от шотландските планини, след като има на разположение цялото Онтарио, за да задоволи жаждата си.

— Майор Дънкън има ли жена и деца? — попита Мейбъл. Новото й положение напълно естествено насочваше мислите й към представителките на нежния пол.

— Не, момичето ми, макар да разправят, че у дома си и Шотландия имал годеница. Тази лейди очевидно предпочита да седи и да го чака, вместо да понася трудностите и лишенията на службата му в този край заедно с него. Аз, братко Кап, другояче разбирам задълженията на жената. Твоята сестра мислеше като мене и ако не беше угодно на Бога тъй рано да я прибере, тя и сега щеше да седи на това походно столче, което тъй подхожда на дъщеря й.