Джеймс Купър - Следотърсача

— И аз съм на същото мнение, ваше благородие, и никак не бих желал дъщеря ми да стане офицерска жена. Една благоразумна девойка трябва да се задоволи с това, което е имала и майка й.

— А мога ли да попитам, сержанте, кой е щастливецът, когото се каниш да наречеш свой зет?

— Следотърсача, ваше благородие.

— Следотърсача!

— Същият, майор Дънкън. Мисля, че неговото име не се нуждае от никакви пояснения. Едва ли има по-известен човек на границата от моя честен, смел и предан приятел.

— Да, това е вярно. Но дали човек като него е способен да направи щастлива една двадесетгодишна девойка?

— Защо не, ваше благородие? Той е стигнал върха на своето призвание. Няма друг водач при нас в армията, който да се ползва с такова уважение като Следотърсача и така да го заслужава.

— Това е съвсем вярно, сержанте, но може ли само със славата на водач да се спечели любовта на една девойка?

— Да се вслушвате в капризите на младите момичета, сър, според мен е все едно да питате новобранеца за съвет. Ако започнем да се равняваме по необучените новобранци, никога не бихме могли да строим полка както трябва, майор Дънкън.

— Но какво общо има дъщеря ти с един невеж новобранец? За своето положение тя е доста умна и възпитана, такова момиче дори и в стария Албион трудно ще се намери. Тя споделя ли твоето мнение по този въпрос? Впрочем сигурно го споделя, щом като ми казваш, че е сгодена.

— Още не съм говорил с нея за това, ваше благородие, но някои дребни указания ми дават основание да смятам, че решението е взето и от нейна страна.

— И какви са тези указания, сержанте? — попита майорът. Разговорът започваше все повече да го интересува. — Да си призная, любопитно ми е да узная нещо повече за начина, по който разсъждава една млада девойка — нали и аз самият съм ерген.

— Ето например, ваше благородие, когато аз говоря на момичето за Следотърсача, то ме гледа право в очите, приглася ми във всичко, което разказвам в негова полза, и се държи така открито и прямо, без всякакво стеснение, сякаш го смята вече наполовина за свой мъж.

— Хм! И по тези признаци, Дънъм, ти съдиш за чувствата на дъщеря си?

— Разбира се, ваше благородие, те ми се струват тъй правдиви. Когато някой от нашите войници ме гледа право в очите и хвали своя офицер, моля да ме извините, ваше благородие, но хората понякога си позволяват да говорят за своите началници — и когато някой от тях ме гледа право в очите и хвали капитана си, аз веднага разбирам, че този човек е честен и мисли това, което казва.

— А разликата във възрастта между предполагаемия съпруг и красивата невеста не е ли твърде голяма, сержанте?

— Напълно сте прав, сър. Следотърсача отива към четиридесетте и Мейбъл има всички изгледи да се радва на щастието, което една млада жена може да получи от брака си с такъв опитен мъж, Аз минавах четиридесетте, ваше благородие, когато се ожених за майка й.

— Но възможно ли е според теб зелената ловджийска риза, която носи нашият достоен водач, и лисичата му шапка да харесат повече на твоята дъщеря от стегнатата униформа на 55-и полк?

— Може би не, сър. Но се надявам, че тя ще бъде достатъчно благоразумна да не се поддаде на капризите си. Такива саможертви са много полезни за младите момичета, защото ги правят по-добри и по-здравомислещи.

— А не се ли страхуваш, че тя още съвсем млада може да остане вдовица? Животът на Следотърсача постоянно е застрашен от диви животни и още по-дивите индианци.

— Всеки куршум си има своя разквартировъчен билет, Лунди — отвърна сержантът. (В моменти на благоволение, когато не разговаряше по военни въпроси с подчинените си, майорът обичаше да го наричат така.) — Никой в 55-и полк не може да каже, че е осигурен срещу една преждевременна смърт, така че Мейбъл нищо няма да спечели, ако се омъжи за друг. Освен това, сър, ако мога да говоря свободно по един такъв въпрос, аз се съмнявам, че Следотърсача ще бъде убит в сражение или пък ще изгуби живота си при някакъв нещастен случай в гората.

— Кое те кара да мислиш така, сержанте? — попита майорът и изгледа подчинения си с такова почтително удивление, с каквото шотландците от онова време, много повече, отколкото сега, бяха склонни да възприемат свръхестествените явления. — Той се подхвърля на същите опасности, на каквито се подхвърля и всеки наш войник, впрочем и на далеч по-големи. Защо тогава той да се надява да се спаси там, където другите гинат?

— Аз не смятам, ваше благородие, че Следотърсача се счита за по-неуязвим от който и да било друг, но той никога няма да умре от куршум. Често пъти съм го виждал как хладнокръвно борави с пушката си, сякаш е овчарски кривак, когато куршумите се сипят наоколо му като град, или как при други най-невероятни обстоятелства смъртта все пак го отминава и съм убеден, че провидението не му е определило такава смърт, макар че във владенията на негово величество едва ли има човек, който да я заслужва повече от Следотърсача.