Джеймс Купър - Следотърсача

Сержантът се оттегли и остави Лунди сам с неговите мисли. Те очевидно не бяха неприятни и за това свидетелстваше усмивката, пробягваща от време на време по лицето му, чийто израз обикновено беше суров, войнствен и прекалено сериозен. Не мина и половин час, и на вратата се почука. Майорът каза: „Влез!“ и на прага се появи мъж на средна възраст, облечен в офицерски мундир, но с доста неспретнат вид. Това беше Мюр.

— Дойдох по ваше нареждане, сър, за да узная съдбата си — каза интендантът със силен шотландски акцент, след като зае посочения му стол. — Право да ви кажа, майоре, това момиче предизвика по-голямо вълнение в гарнизона, отколкото появяването на французите при Тай. За първи път съм свидетел на такава пълна победа за толкова кратко време!

— Но ти, Дейви, сигурно няма да започнеш да ме уверяваш, че в твоето младо и невинно сърце за една седмица е могъл да се разпали такъв пламък? Ако е така, надминал си себе си, приятелю. Струва ми се, че този път си дори по-зле, отколкото с онази история в Шотландия, когато, както казват, огънят, който се разгорял в гърдите ти, бил тъй силен, че прогорил дупка в твоето драгоценно тяло и през нея всички девойки могли да видят какъв е този силно запалителен материал, скрит в него.

— На теб все ти е до шеги, майор Дънкън, това ти е в кръвта. Дори ако врагът влезе във форта, сигурно пак ще се шегуваш. Аз не виждам нищо необикновено в това, младите хора да следват своите желания и пориви.

— Но ти толкова често следваш своите, Дейви, че това, струва ми се, в края на краищата ще загуби всякакъв интерес за тебе. Ако броим и онази тайна история в Шотландия, когато беше още юноша, вече четири пъти си изпитал прелестите на брака.

— Само три пъти, майор Дънкън, но се надявам скоро да се оженя пак! Още не съм попълнил числото. Не, не, само три пъти са засега.

— Струва ми се, че не броиш онази незаконна история, за която вече споменах и която се размина без свещеник.

— А защо да я броя, майор Дънкън? Щом дори съдът призна този брак за недействителен, какво повече има да говорим за него. Тази жена се възползва от моята влюбчивост, от тази моя слабост в характера, и ме обвърза с един съюз, който после бе признат за незаконен.

— Доколкото си спомням, Мюр, тогава не всички смятаха така, имаше някои, които разглеждаха въпроса от другата страна.

— Всяко нещо, драги ми майоре, има две страни, а аз знам някои и с по три. Но бедната жена умря, без да остави потомство, така че въпросът е изчерпан. С втория си брак бях много злощастен — казвам втори брак от уважение към тебе, майоре, като се съгласявам с погрешното ти мнение, че първият ми брак е бил действителен. Но бил той първи или втори брак, аз бях много злощастен с Джени Греъм, която умря на петата година от женитбата ни, също без да остави потомство. Струва ми се, че ако Джени беше жива, нямаше и да помисля да се женя повторно, уверявам те.

— Но тъй като тя умря, ти се ожени още два пъти, а сега желаеш да се ожениш трети път.

— Истината трудно може да се оспори, майор Дънкън, и аз винаги съм готов да я призная. Но както виждам, Лунди, ти си в доста мрачно настроение въпреки прекрасната вечер.

— Не съм в мрачно настроение, Мюр, но ме налегнаха тъжни мисли. Спомних си за детските години, когато аз, синът на земевладелеца, и ти, пасторският син, скитахме весело и безгрижно по нашите родни хълмове, без да мислим за бъдещето. А после се замислих за това бъдеще и то не се оказа особено приятно.

— Нима можеш да се оплачеш от своето, Лунди? Издигна се до чин майор, а скоро ще станеш и подполковник, ако слуховете не лъжат. А пък аз съм се изкачил само едно стъпало по-нагоре оттогава, когато твоят почтен баща ми връчи заповедта за офицерския ми чин — някакъв жалък интендант.

— А четирите ти жени?

— Три, Лунди, всичко на всичко три законни жени, дори и при нашите либерални и неприкосновени закони.

— Добре, хайде нека бъдат три. Ти знаеш, Дейви — каза майор Дънкън, като несъзнателно заговори на езика на своята младост, което често се случва с образованите шотландци, когато заприказват за неща, особено близки до сърцето им. — Ти знаеш, че аз отдавна съм направил своя избор и с какво нетърпение и с каква безнадеждна тъга чакам щастливия час, когато ще мога да нарека тъй дълго обичаната жена своя съпруга. Докато за това време ти, без състояние, без име, без заслуги, искам да кажа, някакви по-особени заслуги…

— Почакай, Лунди, почакай, в жилите на Мюровци тече благородна кръв.