Джеймс Купър - Следотърсача

Според правилата пропадналият при първия тур не можеше да участвува във втория. Адютантът, който изпълняваше длъжността на церемониалмайстор, съобщаваше имената на онези, които получаваха право да вземат участие във втория тур, като в същото време предупреждаваше, че пропусналите да се явят на първия тур няма да бъдат допуснати по-нататък в състезанието. Тъкмо в този момент Лунди, интендантът и Джаспър се приближиха до мястото, откъдето се стреляше. Следотърсача се разхождаше бавно насам-натам, този път без любимата си пушка — с това той явно даваше да се разбере, че няма намерение да оспорва наградите с останалите участници в състезанието. Всички се отдръпнаха да сторят път на майор Дънкън, който с добродушна усмивка застана на линията, зае позиция, прицели се небрежно и стреля. Куршумът мина на няколко инча от целта.

— Майор Дънкън се изключва от състезанието! — провъзгласи адютантът с гръмък и уверен глас.

За старшите офицери и за сержантите веднага стана ясно, че майорът съвсем съзнателно е пропуснал целта, докато младите офицери и войниците от това безпристрастно съблюдаване на правилата отново добиха увереност и те да се включат в състезанието, защото нищо не подкупва така наивните и непомъдрели от живота хора, както проявата на най-строга справедливост, макар че едва ли има друго нещо, което тъй рядко да се среща в живота.

— А сега е твой ред, мастър Сладка вода — обади се Мюр, — ако не успееш да надминеш майора, тогава ще кажа, че ръката ти е по-привикнала да държи греблото, отколкото пушката.

Красивото лице на Джаспър се обля с червенина, той пристъпи към линията, хвърли бръз поглед към Мейбъл, която цяла се бе наклонила напред, за да може да види по-добре резултата, улови небрежно цевта на пушката с лявата си ръка, прицели се в миг и с пълна увереност стреля. Куршумът проби бялата точка през средата. Това беше най-добрият изстрел за цялата сутрин — другите стрелци едва бяха докосвали само боята.

— Отлично, мастър Джаспър — възкликна Мюр, щом резултатът беше обявен. — Такъв изстрел би направил чест на по-възрастен и по-опитен от теб човек. Но ти май го дължиш повече на късмета си, защото не се прицели особено старателно. Ти, Сладка вода, си бърз, ловък стрелец, не го отричам, но ти липсва научният, академичен, бих казал, философски подход към стрелбата. А сега, сержант Дънъм, много ще ви бъда благодарен, ако помолите дамите да обърнат по-голямо внимание — аз ще стрелям с това оръжие по „научен начин“, ако мога така да се изразя. Изстрелът на Джаспър би убил на място, в това не се съмнявам, но той стреля необмислено, без съсредоточеност, а аз ще ви покажа как се стреля по правилата на науката.

Докато говореше, интендантът си даваше вид, че се готви за своя академичен изстрел, а всъщност изчакваше — най-после Мейбъл и нейната съседка насочиха любопитно поглед към него. Всички, които стояха до Мюр, се оттеглиха от уважение към неговия чин и той остана сам с командира си, към когото се обърна фамилиарно:

— Виждаш ли, Лунди, можеш да спечелиш нещичко, ако събудиш женското любопитство. Силно чувство е това любопитството и ако съумееш да го използваш както трябва, току-виж се превърнало в сърдечно влечение.

— Точно така, Дейви, но ти ни задържаш всички с твоите приготовления. А, ето и Следотърсача, навярно идва да се поучи от твоя голям опит.

— Е, Следотърсачо, и ти дойде да научиш нещичко от научната стрелба! Аз не обичам да крия знанията си, затова заповядай, учи се! А ти няма ли да изпробваш един куршум?

— Че за какво ми е, интенданте, за какво ми е? Вашите награди не са ми нужни, а колкото до славата, аз си я имам и без туй, ако може да се нарече изобщо слава това, че стрелям по-добре от тебе. Не съм жена, та да нося гугла.

— Това е вярно, но можеш да срещнеш девойка, на която да ти бъде приятно да я подариш и да я носи в твоя…

— Хайде, Дейви — прекъсна го майорът, — или стреляй, или отстъпвай мястото на друг. Адютантът вече започна да нервничи.

— Интендантът и адютантът рядко се погаждат, Лунди. Но ето аз съм готов. Дръпни се малко настрани, Следотърсачо, за да могат дамите да виждат.

Интендантът зае изящна и грижливо заучена поза, вдигна бързо пушката, свали я, вдигна я отново, повтори още няколко пъти тези манипулации и стреля.

— Изобщо не улучи мишената! — провикна се радостно адютантът, на когото бяха дошли до гуша научните разсъждения на Мюр. — Изобщо не улучи мишената!

— Не може да бъде! — извика Мюр и силно се изчерви от възмущение и от срам. — Не може да бъде, адютанте, такова нещо през живота не ми се е случвало. Призовавам дамите да ми бъдат свидетели.