Джеймс Купър - Следотърсача

— Нека бъде както ти искаш, Следотърсачо — отвърна той, след като решително отпъди всички колебания. — Нека дъщерята на сержанта — неговата очарователна дъщеря, бих казал — бъде наш съдник. А ние ще я дарим с наградата, която единият или другият от нас така или иначе ще спечели. Както виждате, скъпи дами, принуден съм да удовлетворя искането на Следотърсача, в противен случай щяхме да имаме честта да предоставим съдийството на някоя дама от вашето очарователно общество.

След няколко минути започваше вторият тур от състезанието и интендантът и неговият противник бяха призовани да заемат местата си. Този път в дъсчената мишена съвсем леко бяха заковали един обикновен гвоздей, чиято главичка предварително беше боядисана с бяла боя. Стрелецът трябваше да улучи гвоздея, иначе губеше право да се състезава по-нататък. Онези, които не бяха успели да улучат белия център на първата мишена, не се допускаха до участие.

Сега оставаха да се състезават само шестима претенденти за наградите на този тур, тъй като двама от стрелците, успели да докоснат бялата точка, бяха доволни от успеха си и предпочитаха да останат с него, вместо да се посрамят в трудното изпитание, което предстоеше. Първите трима пропаднаха — куршумите им прелетяха съвсем близо до целта, но нито един не я улучи. Четвърти стреля интендантът, който, след обичайните си преструвки и пози, успя само да отнесе една малка частица от главичката на гвоздея и куршумът му се заби отстрани в мишената. Макар изстрелът му да не беше напълно както трябва, все пак не го лиши от правото да участвува в третия тур.

— Успя да отървеш кожата, интенданте, както казват в селищата — извика със смях Следотърсача, — макар че с такъв чук като твоя ще ти трябва много време, докато построиш къща. Сега Джаспър ще ти покаже как се забива гвоздей, стига ръката на момъка да е все така сигурна и зрението му точно. Изстрелът ти щеше да бъде по-добър, ако не се беше перчил толкова, когато се целеше. Стрелбата е дар на природата, затова не са й нужни украшения.

— Ще видим, ще видим, Следотърсачо, според мен попадението ми не беше лошо и много се съмнявам дали в 55-и полк ще се намери друг чук, както ти се изразяваш, който да направи и половината от това, което аз направих.

— Джаспър не се числи към 55-и полк, но ей сега ще видиш неговия удар!

Докато Следотърсача още говореше, куршумът на Джаспър удари гвоздея и го заби в дървото тъй, че от него остана да стърчи само един инч.

— Вижте сега как ще го довърша, момчета — извика Следотърсача, като зае мястото на Джаспър веднага, щом той се отдръпна. — Не, няма нужда от друг гвоздей, аз и този го виждам, макар че боята се е изтрила. А щом виждам нещо, мога да го улуча от сто ярда, дори ако то е око на комар. Гледайте сега как ще го довърша!

Пушката гръмна, куршумът прелетя и на мястото на потъналия в дървото гвоздей остана само парче разплеснато олово.

— Е, Джаспър, момчето ми — подхвана Следотърсача, като опря приклада на пушката си в земята и продължи разговора, сякаш успехът, който току-що бе постигнал, му беше напълно безразличен. — С всеки изминал ден ти ставаш все по-добър. Още няколко разходки из гората с мене и най-добрите стрелци на границата ще се позамислят, преди да излязат да се състезават с тебе. Интендантът стреля прилично, но по-далече от това не може да стигне. А ти, Джаспър, имаш дарба и един ден ще можеш да излезеш насреща на всеки стрелец.

— Хайде, хайде! — възрази Мюр. — Според теб да отчупиш частица от главичката на гвоздея е само „прилично“, а всъщност то е върхът на това изкуство! Всеки що-годе просветен човек знае, че лекото докосване е присъщо на майстора, а ударите с ковашки чук — на дилетанта. Дали си пропуснал целта на сантим или на една миля, не е важно, важното е, че изобщо си я пропуснал. Същото е и когато я улучиш — все едно е дали само си ранил, или си убил.

— Най-сигурният начин да разрешим този спор е да устроим още едно състезание — забеляза Лунди. — Този път мишената ще бъде картоф. Ти си шотландец, Мюр, и сигурно ще предпочетеш магарешки бодил 43 43 Емблемата на Шотландия. — Б. пр. или овесена питка, но законът на границата е на страната на Америка, затова нека донесат картофи.

Тъй като майор Дънкън започваше да проявява нетърпение, Мюр тактично се въздържа от глупавите си забележки, които само щяха да забавят състезанието, и започна да се готви за третия тур. Да си кажем истината, интендантът почти не се надяваше на успех в изпитанието, което предстоеше, и ако останеше на него, едва ли щеше да се нареди сред състезателите. Но майор Дънкън с цялото си шотландско спокойствие обичаше и да се шегува. Той нарочно беше наредил да се включи и този номер в състезанието, за да посрами интенданта. Аристократ по произход, Лунди беше против това един джентълмен да уронва престижа на класата си, като сключва неравен брак. Щом всичко беше готово, повикаха Мюр на линията. Тъй като състезанието, което се каним да представим на читателя, едва ли е познато на всеки, няма да е лошо да кажем няколко думи за него. За случая се подбира един голям картоф и се дава на човек, който ще го хвърля, и той застава на разстояние десет ярда от линията. При командата „хвърляй“, която дава самият стрелец, картофът се подхвърля леко нагоре и той трябва да прекара куршума през него, преди да е паднал на земята.