Джеймс Купър - Следотърсача

— Ти забравяш, приятелю — отговори Джаспър, като хвана ръката на Следотърсача и му се усмихна с измъчена усмивка, — че четвъртият член на нашето малко общество, другарката, за която аз трябва да се грижа, я няма още. И се съмнявам дали изобщо бих могъл да обикна някого повече от теб и Мейбъл.

— Благодаря, момчето ми, благодаря ти от все сърце! Разбира се, ти обичаш Мейбъл, но това е само обикновено приятелско чувство, а аз изпитвам към нея нещо съвсем друго. Знаеш ли, сега не спя нощем така добре, както спи всичко живо в природата и както сам спях преди. През цялата нощ я сънувам. Виждам например тичащи млади лопатари и тъкмо вдигам пушката, за да си набавя дивеч за закуска, тези мили животни изведнъж се обръщат към мен и всяко от тях има лицето на Мейбъл, и всички ми се смеят, сякаш искат да кажат: „Стреляй в нас, ако смееш!“ Друг път чувам звънкия й глас да пее заедно с птиците в гората. А тази нощ ми се присъни, че трябва да премина по Ниагарския водопад, но съм прегърнал здраво Мейбъл и не ми се иска да се разделя с нея. Най-страшните минути в живота си преживях, когато сънувах, омагьосан от дявола или от някой мингос, че губя Мейбъл завинаги по някакъв необясним начин — нито тя ме напуска сама, нито я отвеждат насила…

— О, Следотърсачо, ако загубата на Мейбъл ти причинява такава мъка насън, какво преживявам аз в действителност, когато зная, че това е истина, ужасна, горчива истина!

Тези думи се изтръгнаха от гърдите на Джаспър неочаквано за самия него, така, както се излива течност от внезапно разбит съд. Той ги произнесе неволно, почти несъзнателно, но с такова истинско чувство, че човек не можеше да се съмнява в тяхната дълбока искреност. Следотърсача трепна и цяла минута гледа приятеля си като ударен от гръм. После някаква мисъл припламна ярко в съзнанието му и той, въпреки простодушието си, изведнъж разбра всичко. Всеки знае от собствен опит, че докато в главата на човек се натрупат множество доказателства, които взаимно се потвърждават, достатъчен е само един нов, неизвестен досега факт, за да заработи мозъкът трескаво и от неясните преди догадки и предположения да се оформи един категоричен извод. Следотърсача бе толкова доверчив, наивен и благороден, така убеден, че приятелите му желаят щастие, както и той на тях, че нито веднъж до този миг у него не беше възникнало подозрение, че Джаспър обича Мейбъл. Сега той сам знаеше какво значи силна страст, а неочакваното признание на приятеля му беше така спонтанно и буйно, че не можеше да се съмнява в истинността му. При това откритие Следотърсача се почувства дълбоко унизен, а сърцето му се сви от непоносима болка. Едва сега помисли за младостта и привлекателността на Джаспър, за всичко, което не можеше да не накара Мейбъл да го предпочете. Но веднага у него надделяха душевното благородство, вродената скромност и чувството за малоценност. Събуди се и уважението към правата и чувствата на другите, което беше една от главните черги на великодушния водач. Той хвана Джаспър за ръка, заведе го до едно паднало на земята дърво, насила го застави с желязната си ръка да седне и сам седна до него.

Още а същия миг, когато даде воля на скръбта си, Джаспър се изплаши и изпита срам за себе си. Той би пожертвал най-скъпото си, ако можеше да зачеркне от живота си тази минута на слабост и да върне думите си назад. Но честността и откровеността, с които бе съпроводено приятелството му със Следотърсача, не му даваха право да мълчи и да избягва обясненията, които щяха да последват сега. Като изтръпваше пред това, което предстоеше, той ни за миг не допускаше мисълта за някакви извъртания и недомлъвки.

— Джаспър — започна Следотърсача с такъв тържествен тон, че всеки нерв у младежа потрепери, — трябва да призная, че ти ме изненада много. Сега разбирам, че изпитваш към Мейбъл много по-нежни чувства, отколкото съм допускал. И ако моето тщеславие и самомнението ми не ме лъжат, аз те съжалявам, момчето ми, съжалявам те от все сърце. Аз най-добре зная колко нещастен ще бъде този, който обикне девойка като Мейбъл, ако не се надява на взаимност. Но тази работа трябва да се изясни напълно, Джаспър, за да не остане между нас никакво облаче, както казват делауерите.

— Какво има да се изяснява, Следотърсачо? Аз обичам Мейбъл Дънъм, а Мейбъл Дънъм не ме обича и толкова! Тя предпочита тебе и ще се омъжи за тебе. За мен остава само един изход — да тръгна на далечно плаване по солената вода и да се опитам да забравя и теб, и нея.