Джеймс Купър - Следотърсача

— Това е точно така. Аз сам съм изпадал в подобно положение и според мен човек става по-добър от това. Веднъж мислех, че дните ми са преброени и започнах да прелиствам корабния дневник на моя живот с такова старание, че дори се изненадах от себе си. И не защото се мисля за голям грешник — ако съм грешил, грешил съм в дреболии, макар че ако се поровиш, ще намериш боклук и по моята съвест, както и по съвестта на всекиго от нас. Не съм бил нито пират, нито изменник, нито подпалвач или каквото и да е от тоя род. Виж, дребни грехове като контрабанда и други подобни имам, но какво да се прави — аз съм моряк, а всеки занаят си има своите тъмни страни, в това число и твоят, Следотърсачо, колкото и да е полезен и почтен.

— Наистина сред водачите и разузнавачите по границата има много непоправими мошеници; срещат се и такива, които като нашия интендант служат за пари на двама господари. Аз нямам нищо общо с тях, макар че съблазните стоят на пътя на всекиго, независимо от професията му. Три пъти ме е изкушавал дяволът и едва не съм му се поддавал, макар и не в такава степен, че това да ме тревожи на смъртния одър. Първия път намерих в гората връзка кожи, които принадлежаха на един французин; той ловуваше откъм нашата страна на границата, без да има такова право. Бяха двайсет и шест боброви кожи, една от друга по-хубави, една от друга по-пъстри! Това беше голяма съблазън, знаех, че и законът е почти на моя страна, макар да беше мирно време. Добре, че си спомних, че законът не се отнася до ловците и че той сигурно си прави някакви сметки за зимата, разчитайки да продаде тези кожи. Оставих ги на мястото им. Мнозина после ме подиграваха, но тази нощ спах като праведник, а това е най-главното доказателство, че си постъпил правилно. Друг път намерих пушка — единствената в тази част на света, която можеше да се сравни с моята сърнебойка. Знаех, че ако я взема или само я скрия, ще стана първият стрелец в нашия край. Тогава бях млад и неопитен в стрелбата, а младостта е честолюбива и находчива. Въпреки това, благодарение на Бога, потиснах това желание, а най-важното, приятелю Кап, още в първото състезание по стрелба победих собственика на пушката — той стреляше с нея, а аз със сърнебойката — в присъствието на самия генерал.

Тук Следотърсача спря, за да се посмее. Очите му и загорялото му лице сияеха от гордост.

— Но най-силно бе дяволското изкушение третия път. Случайно попаднах на шестима мингоси. Те спяха, а пушките и барутът им бяха струпани малко по-настрани, можех да ги взема, без да ме усетят. Какъв щастлив случай би било това за Голямата змия! Той щеше да им смъкне скалповете по-бързо, отколкото аз разказвам случката. О, Чингачгук е храбър войн, но не е и по-малко честен, а такъв добряк едва ли може да се намери!

— И какво направи в този случай, Следотърсачо? — попита любопитно Кап. — Доколкото разбирам, очаквал те е или много успешен, или съвсем неуспешен десант на брега.

— Ще ти кажа, щом се интересуваш: и успешен, и неуспешен. Неуспешен беше поради много голямата съблазън. И все пак всичко завърши както трябва. Не пипнах дори косъм от главите им — за белия човек е непристойно да взема скалпове, не им взех нито една пушка. Поради голямата си омраза към мингосите аз сам не се доверявах на себе си.

— Що се отнася до скалповете, ти си прав, достойни приятелю, но за оръжието и барута не съм съгласен. Всеки съд в християнския свят ще вземе решение не в тяхна полза.

— Това е така, но аз исках да покажа на мингосите, че белият човек не напада спящи и невъоръжени врагове. Много са ми скъпи достойнството, цвета на кожата и вярата, за да ги жертвам така лесно. Оставих мингосите да се наспят и отново да тръгнат по пътеката на войната. А след това, като действах от засада, нагостих негодниците в нужната степен. — Следотърсача обичаше да употребява купешки думички, научени тук и там, но често ги казваше не на място. — Само един от тях се върна в своя вигвам, но и той накуцваше. За щастие великият делауер — той бе изостанал по пътя, преследвайки дивеч — дойде навреме. Когато се изправи, пет скалпа висяха там, където им е мястото. Така че аз постъпих правилно, без да пострадат нито честта, нито трофеите.

Кап одобрително промърмори нещо под носа си, макар че някои пунктове от морала на Следотърсача му бяха непонятни. Така, като се прекъсваха един друг и се спираха, увлечени от разговора, двамата приятели вървяха към блокхауса. Но когато го наближиха, желанието им за разговор секна и всеки започна мислено да се подготвя за прощаването със сержанта.