Джеймс Купър - Следотърсача

— И аз мисля така — каза морякът. Двамата вървяха към блокхауса, но така се бяха увлекли от собствените си проповеди, че бяха забравили къде и защо отиват. — Моето положение е същото. Често, когато ни е заплашвало корабокрушение, ми е ставало по-леко само от мисълта, че не аз, а друг е собственик на кораба. „Ако старото корито отиде на дъното — си казвах, — това ще ми струва живота, но не и състоянието.“ Като скитах по широкия свят, без да смятам тази кратка разходка по сладка вода, съм забелязал, че ако човек има няколко талера, заключени в сандъче, той държи и сърцето си в същото сандъче. Човек без сърце не струва колкото черупката на яйцето. Той прилича на риба с пробит мехур.

— А пък човек без съвест изобщо не е човек, а жалък мелез, това се знае от всеки, който е имал работа с мингосите. Аз не се интересувам от талерите и съм съгласен с теб, че ако човек има пълно сандъче с пари, той държи при тях и сърцето си. По време на последния мир само за две години приготвих толкова кожи, че почти се почувствах богаташ. И когато мисля за женитбата с Мейбъл, тревожи ме само опасността да не се привържа прекалено към вещите в желанието си да й създам повече удобства.

— Ти разсъждаваш като философ, мастър Следотърсач, и като истински християнин, доколкото разбирам.

— Не бих подал ръка на човека, който би се усъмнил в това. За мене белият човек не може да не бъде християнин, както и червенокожият не може без вярата във Вечните ловни полета. Затова, като допускам разликата в обясненията за онова, което става с душата след смъртта, считам, че всеки добър делауер е добър християнин, макар и да не са го кръстили, а всеки добър християнин е добър делауер в разсъжденията си за човешката природа. Ние с Голямата змия често говорим за това. Той много се интересува от тия неща.

— Да върви по дяволите с неговия интерес! — извика Кап. — Кой ще го пусне в черква с тия скалпове на пояса?

— Не бързай да отсъждаш, приятелю Кап, а се опитай да вникнеш в същината на работата. Всичко това е външна обвивка, резултат от въздействието на средата и възпитанието, а също и на естествените склонности на човека. Погледни човешкия род и се постарай да разбереш защо тук виждаш червени войници, там — черни, а на други места — бели армии! Всичко това, пък и много други неща, които мога да изброя, е създадено с особена, неизвестна за нас цел и ние не трябва да отричаме фактите и да си затваряме очите за истината. Всяка раса си има свои обичаи, свои закони и своя вяра, затова не бива да се осъжда онова, което още не сме проумели както трябва.

— Ти сигурно си чел много, Следотърсачо, защото за всичко имаш установено мнение — каза Кап, на когото бяха направили силно впечатление простите и ясни символи на вярата на неговия спътник. — Сега и на мен всичко ми стана ясно, макар че сам никога не бих могъл да го проумея. Какво е твоето вероизповедание, приятелю?

— Не те разбрах.

— Към коя секта принадлежиш? Или към коя църква?

— Погледни наоколо и ще разбереш. Аз всеки миг съм в църква — ям в църква, пия в църква, спя в църква. Земята е църква Божия, и аз съм убеден, че ежедневно служа на моя Творец. Не, никога няма да се отрека от своята кръв и от цвета на кожата си. Аз съм се родил християнин и ще умра като християнин. Моравските братя 99 99 Моравските братя — християнска секта, създадена в Чехия през XV век. През XVIII век членове на сектата работили като мисионери сред индианците в Северна Америка. — Б. пр. доста ме изкушаваха; обработвал ме е един кралски капелан, макар че тия хора не обичат да се затрудняват; говорил е с мен дори и един католически мисионер от самия Рим, когото съпровождах из гората. На всички отговарях по един и същи начин: аз вече съм християнин и не желая да бъда нито моравски брат, нито член на англиканската църква, нито католик, без да се отричам от кръвта и произхода си.

— Според мене, Следотърсачо, твоето слово би могло да улесни пътя на сержанта през рифовете и плитчините на смъртта. С него сега е само нещастната Мейбъл, а тя му е дъщеря, при това съвсем младо момиче.

— Мейбъл е слаба само телом, приятелю Кап, обаче в тия неща е по-силна от нас, мъжете. Но сержант Дънъм е мой приятел и твой зет и сега, когато спечелихме битката и защитихме правата си, трябва да бъдем при него в смъртния му час. Аз съм изпратил не един умиращ — продължи Следотърсача, който по обичая си често спираше, хващаше събеседника си за копчето и започваше подробно да разказва спомени от своето минало, — изпратил съм не един умиращ, виждал съм последната му тръпка, чувал съм последното му издихание. След треската и неразборията на битката не е излишно да се замислиш над съдбата на тия, на които не им е провървяло в боя, да наблюдаващ колко различно се проявяват хората в такъв важен момент. Едни си отиват от живота слепи от невежество, сякаш Господ не им е дал нито разум, нито съзнание, а други умират с радост, като че ли се избавят от голяма тежест. Аз мисля, приятелю, че в тия мигове човешкият ум работи с особена яснота и всичките ни дела преминават пред вътрешния ни поглед.