Джеймс Купър - Следотърсача

Веднага след като петдесет и пети полк бил прехвърлен на границата, Мюр предложил услугите си на неприятеля, като изтъкнал, че поради близките си отношения с майор Лунди има достъп до важни и достоверни сведения. Французите с удоволствие приели това предложение и господин Санглие няколко пъти се срещал с Мюр в околностите на Осуиго, а веднъж дори прекарал тайно нощта в самия форт. Връзката между тях обикновено се поддържала от Пронизваща стрела. Анонимното писмо, получено от майор Лунди, било съчинено от Мюр и изпратено във Фронтеняк, където го преписали и върнали в Осуиго чрез тускарора. Тъкмо когато се връщал след тази мисия, той бил заловен от „Вихър“. Така Джаспър бил избран за жертва, като го обвинили в предателство, за да отклонят подозрението от Мюр, който издал на неприятеля мястото на поста. Срещу специално възнаграждение — парите, които бяха намерени в джоба му — Мюр се задължил да даде на французите сигнал за нападение. С тази цел той бе поискал да го включат в експедицията, командвана от сержант Дънъм. Тъй като имал слабост към нежния пол, Мюр нямал нищо против да се ожени за Мейбъл, както и за всяка друга хубава девойка, която би се съгласила, но увлечението му по дъщерята на сержанта било всъщност престорено. То станало благовиден предлог за присъединяването му към отряда на Дънъм, без да се натоварва с отговорност за предстоящото поражение. Тайните подбуди на Мюр, както и ухажването на Мейбъл, били добре известни на капитан Санглие, който разказваше за това с усмивка и разобличаваше една след друга интригите на злополучния интендант.

— Touchez la! 93 93 Touchez la (фр.) — стиснете я. — Б. пр. — каза в заключение капитанът, като протегна към Следотърсача жилестата си ръка. — Вие сте honnette 94 94 Honnette (фр.) — почтен. , a това е beaucoup 95 95 Beaucoup (фр.) — много. . Ние използваме шпиони, както се използва горчиво medicine 96 96 Medicine (фр.) — лекарство. — в интерес на службата. Mais je les deteste. Touchez la! 97 97 Mais je les deteste. Touchez la. — Но аз ги презирам. Стиснете я.

— Аз ще стисна ръката ви, капитане — отговори Следотърсача, — защото вае сте наш естествен и законен враг и мога да кажа — смел враг. Но трупът на интенданта няма да осквернява английска земя. Мислех да го откарам на Лунди, за да го погребе под звуците на своите любими гайди, но сега реших: нека остане тук, където е вършил своите злодейства, и нека измяната му служи за надгробен паметник. Изглежда, капитан Каменно сърце, че общуването с предатели влиза в задълженията на войника от редовната армия. Трябва да ви кажа откровено, че такава служба не би ми допаднала и аз съм доволен, че тази история лежи на вашата, а не на моята съвест. Какъв закоравял грешник! Да прави заговори срещу родината, срещу приятелите, срещу бога! Джаспър, ела за минутка, момчето ми, искам да ти кажа няколко думи.

Следотърсача отведе настрани младия моряк, стисна ръката му и със сълзи на очи се обърна към него:

— Ти ме познаваш, Сладка вода, и аз те познавам и затова тези събития не измениха с нищо моето отношение към тебе. Нито за миг не повярвах на клеветата, макар че имаше период, когато всичко изглеждаше подозрително, защо да отричам — крайно подозрително и аз не знаех какво да правя. Но не се усъмних в тебе, защото те познавам много добре, макар че трябва да призная: не считах, че и интендантът е способен на такава подлост.

— А той има офицерски диплом, грамота от самия крал!

— Няма значение, Джаспър Уестърн, дали е от краля, или не е. Той имаше заповед от самия Бог да служи честно и да изпълнява дълга си пред Бога и хората, а е постъпвал като подлец!

— Дори ухажването на Мейбъл е било престорено.

— Да, той е бил истински негодник. Сигурно майка му е съгрешила с някой минго, защото само един мелез може да се отнесе нечестно с жена. Господ затова е създал жените слаби и безпомощни, за да печелим любовта им с доброта и преданост. На смъртното си легло сержантът ми повери Мейбъл и милата девойка каза, че е съгласна да стане моя жена. Сега се чувствам задължен да се грижа за два живота, да мисля за две същества, да утешавам две сърца. Понякога ми се струва, че съм недостоен за тази прекрасна девойка.

Джаспър за първи път чуваше тази новина и тя му подейства като гръм от ясно небе. Макар че нещастното момче се стараеше да не се издаде, лицето му стана мъртвешки бледо. Все пак той намери сили да каже убедено и твърдо:

— Ти си достоен дори за самата кралица, Следотърсачо.