Джеймс Купър - Следотърсача

Същевременно капитан Санглие продължаваше да си приготвя закуска, проявявайки философско примирение със съдбата, хладнокръвие на ветеран, изкуството и ловкостта на французин и лакомията на щраус. Трийсет години вече той се скиташе из колониите. Тук бе дошъл с отряд, в който заемаше същата длъжност, каквато заемаше Мюр в петдесет и пети полк. С могъщото си телосложение, с жестокото си и загрубяло сърце, с умението да се оправя с индианците и с отчаяната си смелост, той бе спечелил вниманието на главнокомандващия, който му възложи да ръководи военните действия на приятелските индиански племена. Така той бе стигнал до капитански чин, но постепенно беше започнал да усвоява навиците на своите съюзници — индианците, като се приспособяваше към тях с лекота, характерна за по-голямата част от неговите съотечественици, които живееха в тази част на света. Често предвождаше отряди на ирокезите в техните грабителски нападения и действията му в тия случаи имаха съвсем противоречив характер. От една страна, се стараеше да облекчи страданията, които тия набези причиняваха на населението, а от друга — ги увеличаваше благодарение на по-гъвкавия си ум и по-модерните средства. Казано другояче, той съставяше военни планове, далеч превъзхождащи всичко, което индианците можеха да измислят, но се стараеше в известна степен да поправи злото, причинено от самия него. Той беше истински авантюрист и обстоятелствата бяха го поставили в положение, при което грубостта и безскрупулността на тоя тип хора можеха еднакво силно да се проявят и за добро, и за зло. Във всеки случай той не беше човек, който би пропуснал щастливия случай заради излишна добросъвестност, но не би и предизвикал съдбата с безсмислена жестокост. Тъй като името му неизменно се свързваше с многобройните зверства, извършвани от неговите отряди, той се бе прославил в американските колонии на Англия като истински злодей, чиито ръце са изцапани с кръв и на чиято съвест тежат жестоките изтезания на беззащитни и невинни жертви. Прякорът му „Санглие“ 78 78 Sanglier (фр.) — глиган. — Б. пр. , както сам се наричаше, или Каменно сърце, както бе известен по цялата граница, предизвикваше сред жените и децата по тия места не по-малък ужас, отколкото предизвикваха по-късно имената на Бътлър и Брент 79 79 Бътлър и Брент — главатари на разбойнически банди в Северна Америка, които действали по време на войната за независимост (1775–1783). — Б. пр. .

Срещата между Следотърсача и Санглие напомняше до известна степен на прочутата среща между Уелингтън и Блюхер 80 80 Уелингтън и Блюхер. — Английският пълководец Уелингтън (1769–1852), командвал английската войска в битката с Наполеон при Ватерло (1815) и постигнал победа благодарение на подкрепата на пруския генерал Блюхер (1742–1819). — Б. пр. , толкова често и така картинно описвана в нашите хроники. Тя се състоя при огъня и двамата с най-жив интерес се разглеждаха един друг, преди да заговорят. Всеки от тях знаеше, че пред него стои непримирим и страшен враг. Те разбираха също, макар и да се стремяха да се отнасят помежду си с уважението, което заслужава опитният войн, че както по характер, така и по интереси са напълно противоположни. Единият служеше за пари и звания, а другият, свързал своя живот с този див горски край, знаеше, че родината му има нужда от неговия опит и от сигурната му ръка. На Следотърсача бяха чужди стремежите да се издигне по-високо по обществената стълба. До срещата си с Мейбъл той не таеше в себе си никакви честолюбиви планове. Оттогава неговото ниско самочувствие, трепетната обич към момичето, желанието да й създаде по-добро положение от това, което имаше досега, му причиняваха много огорчения, но честността му помагаше да намери отново душевен покой. Той си мислеше, че ако момичето пожелае да се омъжи за него, то ще бъде готово да сподели неговата участ, колкото и скромна да е тя. Следотърсача уважаваше Санглие за смелостта му и като опитен човек не вярваше на всички слухове за французина, защото знаеше, че във всяка област най-непримиримите фарисеи са всъщност най-невежите хора. И все пак не можеше да не осъжда неговия егоизъм, студената му пресметливост и най-вече обстоятелството, че е изоставил „призванието на белия човек“ и е възприел много черти, присъщи само на червенокожите. Но и Следотърсача беше истинска загадка за Санглие. Капитанът не можеше да разбере подбудите, от които се ръководеше водачът. Той бе слушал много за неговата безкористност, за справедливостта и честността му и понеже не можеше да си ги обясни, правеше понякога важни пропуски в работата си, нали казват, че откровеният и бъбрив дипломат пази много по-добре своите тайни, отколкото мълчаливият и лукавият.