Джеймс Купър - Следотърсача

Интендантът произнесе тази реч много високо заради силния вятър и разстоянието и всяка негова дума се чуваше еднакво добре и на покрива на блокхауса, и на кутера.

— Какво ще кажеш за предложението, Джаспър? — възкликна Следотърсача. — Ти чу условията. Какво ще кажеш, да пуснем ли тези скитници накъдето им видят очите, или да ги дамгосаме, както се дамгосват овце, за да ги познаем следващия път?

— Какво стана с Мейбъл Дънъм? — попита младият човек. Красивото му лице потъмня и доби такъв заплашителен израз, че го забелязаха чак от покрива на блокхауса. — Ако е паднал само един косъм от главата й, нека ирокезкото племе се сърди на себе си.

— Не, тя е жива и здрава и се грижи в блокхауса за своя умиращ баща, както прилича на една добра дъщеря. Ние нямаме право да отмъщаваме за раната на сержанта, защото тя е получена в открит честен бой. Що се отнася до Мейбъл…

— Аз съм тук — обади се девойката, която се беше изкачила на покрива, след като научи за развоя на събитията. — Аз съм тук и ви моля в името на вярата, която всички изповядваме, да не проливате повече кръв. Достатъчна е тази, която вече се проля. И ако тези хора искат да си отидат, Следотърсачо, ако искат мирно да напуснат острова, Джаспър, не ги задържайте. Нещастният ми баща доживява последните си часове и аз искам той да издъхне в мир с целия свят. Вървете си, вървете си, индианци и французи! Ние вече не сме врагове и никому не желаем зло.

— Е, хайде, стига, Магнит! — прекъсна я Кап. — Твоите думи са доста благочестиви и звучат като стихове, но в тях няма здрав смисъл. Помисли само: неприятелят е объркан, Джаспър е пуснал котва и топът му е пълен с барут, ръката на Следотърсача не трепва и окото му е точно повече от всякога! Бихме могли да поискаме откуп на глава, да вземем добри пари и да спечелим чест и слава. Помълчи още половин час…

— Не — възрази Следотърсача, — аз съм съгласен с Мейбъл. Стига кръв. Ние постигнахме целта си и изпълнихме своя дълг пред краля. А славата, за която говориш, мастър Кап, подхожда повече на млади офицери и новобранци, но не и на хладнокръвни и зрели войни и християни. И аз смятам за грях безцелното убиване на хора, ако ще да са и мингоси, и за добродетел — вслушването в гласа на разума. И тъй, поручик Мюр, искаме да чуем какво имат да ни кажат твоите приятели — французи и индианци.

— Моите приятели! — трепна Мюр. — Нима ще наречеш мои приятели враговете на краля, Следотърсачо, само защото поради случайностите на войната попаднах в ръцете им! От древни времена до наши дни и на много по-велики войни се е случвало да попадат в плен. Ето мастър Кап ще ти каже, че направихме всичко възможно, за да избегнем този позор.

— Да — сухо отвърна Кап, — само че би трябвало да се каже не „да избегнем“, а „да избягаме“, защото ние бягахме колкото ни държат краката и така добре се скрихме, че и досега можеше да стоим в дупката, ако не беше ни засвирило от глад в стомасите. Ако трябва да кажа истината, интенданте, ти се оказа доста пъргава лисица. И досега не мога да се начудя как бързо намери мястото! И най-последният безделник на кораба, който клинчи от работа, не би могъл така ловко да се скрие в някой ъгъл на трюма, както ти се вмъкна в дупката.

— Да, но и ти ме последва! Случват се в живота на човека минути, когато инстинктът надделява над разума.

— И човек бяга долу, в дупката — оглушително се разсмя Кап. Следотърсача се присъедини към него със своя беззвучен смях, неволно се усмихна и Джаспър, въпреки че сърцето му бе свито от тревога за Мейбъл. — Не напразно казват, че и дяволът не може да направи от човека моряк, ако той не може да гледа нагоре. Сега ми се струва, че не е войник оня, който не може да гледа надолу.

Макар че това неочаквано веселие беше обидно за Мюр, то значително допринесе за установяването на мира. Кап реши, че шегата му е необикновено остроумна и тъй като бе доволен, че всички я оцениха, отстъпи в основния пункт. След кратък спор всички индианци бяха обезоръжени и събрани на едно място — на около сто ярда от блокхауса, под прицела на гаубицата на „Вихър“. Следотърсача слезе долу и обяви условията, при които неприятелят трябваше окончателно да напусне острова. При създадената обстановка условията бяха приемливи и за двете страни. Индианците трябваше, да предадат всичкото си оръжие, дори томахавките и ножовете. Това беше необходима предпазна мярка, защото те бяха четири пъти по-многобройни. Френският офицер, господин Санглие, както го наричаха и както той сам се наричаше, особено възразяваше срещу последния пункт, защото според него той уронвал престижа му на командир повече, отколкото всички останали условия. Следотърсача, който бе виждал неведнъж кланета, устроени от индианците, и затова знаеше колко малко държат на обещанията си, остана непреклонен. Следващият пункт беше не по-малко важен. Капитан Санглие се задължаваше да предаде всички пленници, които бяха строго пазени в същата пещера, в която се бяха укривали Кап и Мюр. Когато доведоха хората, се оказа, че четирима дори не са ранени. Те се хвърлили на земята, когато започнала стрелбата — една обичайна хитрост при сражения с индианците. Двама имаха само драскотини и можеха да се върнат в строя. Войниците донесоха и своите мускети и, като видя това значително подкрепление, Следотърсача видимо се развесели. Той нареди да се пренесе оръжието на неприятеля в блокхауса, изпрати там войниците и остави часови при вратата. Останалите войници бяха загинали, защото индианците доубили тежко ранените, за да вземат ценените по-високо от всичко скалпове.