Джеймс Купър - Следотърсача

— Трябва да се признае, че Негово величество отпуска отличен брезент за платна — промърмори старият моряк. — Трябва също така да се признае, че момчето управлява кораба си така ловко, сякаш се е учил във висша школа. Гръм да ме удари, мастър Следотърсач, ако след всички измислици повярвам, че този мастър Сладка вода е научил занаята си в тукашната сладководна локва.

— И все пак се е научил тук, именно тук. Той не е виждал никога океана и е придобил капитанското си изкуство на Онтарио. Често съм мислил, че има природна дарба да се оправя с тези шхуни и лодки и винаги съм го уважавал за това. Що се отнася до измяната, лъжата и всичките останали мръсотии и пороци, то Джаспър Уестърн е толкова далеч от тях, колкото е далеч и най-доблестният делауер, защото, ако искаш, да видиш истински честен човек, иди при делауерите и ще го намериш.

— Ето, той обръща! — възкликна възхитеният Кап, когато „Вихър“ легна на предишния галс. — Сега вече ще разберем какво е намислило момчето. Не може безкрайно да обикаля из протоците като селско момиче, което танцува.

Платната, на „Вихър“ бяха така отпуснати, че Следотърсача и Кап, които го следяха от покрива на блокхауса, се уплашиха, че Джаспър има намерение да се насочи право към брега. От своите прикрития ирокезите гледаха кутера с такова радостно очакване, каквото изпитва тигърът, когато вижда жертвата да се приближава спокойно към леговището му. Но Джаспър имаше съвсем други намерения. Понеже познаваше добре крайбрежието и дълбочината на водата в протоците, които миеха острова, и беше сигурен, че без всякакъв риск може да се доближи до брега, той смело влезе в заливчето, закачи с кука двете привързани към кея войнишки лодки и ги изведе в протока. Тъй като всички пироги бяха вързани за двете лодки на Дънъм, чрез тази смела и успешна маневра младият капитан с един удар лиши индианците от възможността да напуснат острова другояче освен с плуване. Те веднага разбраха в какво трудно положение са ги поставили, скочиха и огласиха острова с викове и изстрели, които не причиниха никаква вреда. Непредпазливостта на ирокезите бе бързо наказана. Чуха се два изстрела. С първия Следотърсача уби на място един от индианците, като пръсна черепа му. Вторият куршум бе изпратен от борда на „Вихър“, от делауера, но тъй като той не беше такъв точен стрелец като своя приятел, само осакати завинаги още един индианец. Екипажът на „Вихър“ ликуваше, а ирокезите за миг изчезнаха, сякаш потънаха в земята.

— Голямата змия се обади — каза Следотърсача, като чу втория изстрел. — Познавам звука на неговата пушка не по-зле от гласа на моята сърнебойка. Забележителна цев, макар че не винаги напраща сигурна смърт. Добре, добре! Чингачгук и Джаспър откъм водата, аз и ти, приятелю Кап, от блокхауса! Ще бъде непростимо, ако не покажем на тия скитници, мингосите, как умеем да бием врага.

„Вихър“ продължаваше да върви напред и, като стигна края на острова, Джаспър пусна хванатите лодки по течението, те заплаваха, гонени от вятъра, и бяха изхвърлени на брега на друг остров, на повече от миля от поста. След това „Вихър“ се обърна и като тръгна срещу течението, заплава към острова по другия проток. Следотърсача и Кап забелязаха необичайно движение по палубата. Радостта им бе голяма, когато видяха, че на борда на кутера, който отново стигна до заливчето, край което бяха залегнали най-много индианци, се появи единствената му гаубица. В същия миг към храстите полетя истински град от картеч! Под тази неочаквана оловна градушка ирокезите излетяха от храстите като ято пъдпъдъци и отново един червенокож падна от куршума на сърнебойката, а вторият закуца, ранен от Чингачгук.

Индианците пак се скриха. Двете страни се готвеха за нова схватка, но неочаквано се появиха Юнска роса с бял флаг, френският офицер и Мюр. Всички затихнаха в очакване на близкия мир.

Преговорите, които започнаха след това, се водеха до самия блокхаус и неуспелите да се скрият навреме се намираха под прицела на точната сърнебойка. Джаспър хвърли котва срещу блокхауса и насочи гаубицата към водещите преговорите, но по такъв начин, че обсадените и приятелите им на кутера, с изключение на моряка, който държеше запаления фитил, можеха да се покажат без всякакъв риск. Само Чингачгук остана зад прикритието, но не от нужда, а от навик.

— Ти победи Следотърсачо! — крещеше интендантът. — И капитан Санглие се явява лично тук, за да ти предложи мир. Няма да откажеш на храбрия офицер правото да се оттегли достойно, след като се е сражавал честно за своя крал и за своето отечество. Ти сам си верен поданик и няма да поискаш сметка на капитана за това, че и той е бил честен и верен. Аз съм упълномощен да ти предложа следните условия: неприятелят ще напусне острова, ще размени пленниците и ще върне скалповете. Тъй като няма артилерия и обоз, не можеш и да искаш нещо повече.