Джеймс Купър - Следотърсача

— Откровено казано, нищо такова не виждам — отговори Следотърсача, за когото дори самите названия звучаха като китайски език.

— Как е възможно! Аз пък мислех, че от твоите очи нищо не може да се укрие. Но на мене този грот и този гафел са ми добре известни. Трябва да призная, приятелю, че на твое място бих се запитал дали не отслабва зрението ми.

— Ако това наистина е Джаспър, няма от какво да се страхуваме. Спокойно можем да се защитаваме в блокхауса дори против цялото племе на мингосите още осем или десет часа. Ако и оттеглянето ни се прикрива от Сладка вода, не виждам причини за отчаяние. Дано само момчето не попадне на засада като сержанта!

— В това е цялата опасност. Трябваше да се уговорим за сигналите на пристана. Можеше дори да устроим лазарет за ранените, стига да сме в състояние да накараме мингосите да уважават законите. Ако този юнак дойде, както сам казваш, близо до острова, с кутера ще бъде свършено. Трябва да добавя, мастър Следотърсач, че самият Джаспър е може би по-скоро таен съюзник на французите, отколкото наш приятел. Аз зная, че и сержантът мисли така за него и да си призная, тази работа ми мирише на предателство.

— След малко ще разберем, след малко ще разберем всичко, мастър Кап. Кутерът вече заобиколи съседния остров и след пет минути всичко ще стане ясно. Добре би било да дадем някакъв знак на момчето, за да го предупредим. Ще бъде много неприятно да попадне на засада, само защото не сме го предупредили.

И Следотърсача, и Кап обаче бяха така объркани и разтревожени, че дори не се опитаха да дадат някакъв сигнал на Джаспър. Пък и как биха могли да го направят? „Вихър“ се носеше толкова бързо по протока откъм наветрената страна на острова, че не оставаше никакво време за размишления. Пък и на борда на кутера нямаше кой да види сигнала. Нямаше никой дори при кормилото, макар че „Вихър“, въпреки бързината, се движеше по точен курс.

Кап стоеше в мълчаливо възхищение пред това необикновено зрелище, Но когато „Вихър“ наближи, опитното око на моряка забеляза, че кормилото се направлява от невидимия кормчия с помощта на щуртроси 76 76 Щуртрос — вериги или дебело въже между кормилото и лоста за управление. — Б. пр. . Скоро тайната се изясни — екипажът на кутера бе залегнал зад високите бордове, за да се предпази от неприятелските куршуми. Като чу това обяснение, Следотърсача разочаровано поклати глава — очевидно на кутера се намираше само неговият малък екипаж.

— Това означава, че Голямата змия не е успял да стигне до Осуиго и ние не можем да разчитаме на помощ от форта. Дано поне на Лунди не му е хрумнала вятърничавата мисъл да замени Джаспър с някой друг, защото в такава трудна работа Джаспър Уестърн струва колкото цял отряд. Ние тримата, мастър Кап, трябва храбро да се защитаваме. Ти като моряк ще поддържаш връзка с кутера; Джаспър, който се чувства в езерото като у дома си, ще действа по вода, а аз с моите способности, които не отстъпват на способностите на който и да е от мингосите — за това впрочем не е нужно да се говори — ще се заема с останалото. Трябва мъжки да се сражаваме, за да спасим Мейбъл.

— Това е наш дълг и ние ще го изпълним! — отговори пламенно Кап, който с настъпването на утрото бе започнал да вярва, че ще запази скалпа си непокътнат. — Има две обстоятелства: първото е появяването на „Вихър“ и второто — предположението, че Сладка вода все пак ще се окаже честен човек. Джаспър не е глупаво момче, държи се предпазливо на разстояние от острова и изглежда, е решил да разузнае положението, преди да пусне котва.

— Виж, виж! — възторжено възкликна Следотърсача. — Пирогата на Голямата змия е на палубата на „Вихър“. Вождът е попаднал на борда на кутера и сигурно е разказал комуто трябва какво е нашето положение. Делауерът не е мингос, той или ще разкаже всичко, или ще си държи езика зад зъбите.

Както сигурно е известно вече на читателя, Следотърсача беше склонен да счита всички делауери за добродетелни и всички мингоси — за негодници. Водачът високо ценеше честността на първите, а за последните мислеше така, както по-наблюдателните и умни хора в страната ни мислят за някои наши драскачи, дотолкова затънали в лъжи, че вече никой не им вярва, дори когато излизат от кожата си в старанието си да кажат истината.

— Може би тази пирога принадлежи на кутера — каза недоверчиво морякът. — На борда на Сладка, вода имаше лодка, когато замина оттук.

— Това е вярно, приятелю Кап, но ако ти познаваш платната и мачтите по грога и гафела, аз умея след толкова години, прекарани по границата, да различавам пирогите и пътеките. Ти забелязваш новото платно, а аз — свежата кора, от която е направена пирогата. Това е пирогата на Голямата змия. Какъв благороден човек и приятел! Щом е видял, че блокхаусът е обсаден, той е тръгнал веднага към форта, по пътя е срещнал „Вихър“, разказал е всичко и сега води кутера на помощ. Дано само Джаспър Уестърн управлява кораба!