Джеймс Купър - Следотърсача

— Радвам се да чуя това, защото ние считахме сержанта за загинал. Но ако очарователната Мейбъл е все още в блокхауса, то нека го напусне колкото е възможно по-бързо, защото неприятелят има намерение да го запали. Сам знаеш каква страшна стихия е огънят и ще потвърдиш славата си на опитен и умен войн, ако предадеш укреплението, което не си в състояние да защитиш, а не като обричаш себе си и своите другари на безсмислена смърт.

— Зная силата на тази страшна стихия, както ти се изразяваш, интенданте, и не е нужно в този късен час да ми се обяснява, че огънят може да се използва не само за варене на чорба. Но не се съмнявам, че и ти си чувал за страшната сила на сърнебойката и всеки, който се опита да донесе куп съчки до тези стени, ще опита куршума й. А с горящи стрели зданието не може да се запали: покривът е направен не от летвички, а от дебели сурови греди, пък и вода имаме достатъчно. Освен това, както сам знаеш, покривът е плосък. По него може да се ходи и докато имаме вода, няма от какво да се страхуваме, интенданте. Аз съм кротък човек, когато не ме закачат. Но ако някой се опита да запали покрива над главата ми, ще го накарам да загаси огъня със собствената си кръв.

— Това са романтични брътвежи, Следотърсачо, и ти сам ще се убедиш в това, ако трезво оцениш обстановката. Мисля, че не би отрекъл предаността и храбростта на петдесет и пети полк. Аз съм напълно убеден, че при сегашните обстоятелства военният съвет би взел решение за незабавна капитулация. Не, Следотърсачо, никому ненужното юначество толкова малко прилича на храбростта на Уолъс или Брус, колкото Олбъни при Хъдсън прилича на град Единбург.

— Очевидно е, интенданте, че и двамата няма да променим становищата си и затова ще бъде безполезно да разговаряме повече. Ако скрилите се зад теб негодници искат да пристъпят към изпълнението на своя дяволски план, няма защо да се бавят повече. Нека те си приготвят съчки, а аз — барут. Ако бях индианец, сигурно не по-зле от тях бих се перчил край огъня, но тъй като съм бял и по рождение, и по характер, предпочитам да действам, а не да говоря. А ти, като офицер на негово величество, ни даде много, дори прекалено много съвети и ако нас ни изгорят, никой не би могъл да те упрекне.

— И ти, Следотърсачо, искаш да изложиш Мейбъл, прекрасната Мейбъл, на такава опасност!

— Мейбъл Дънъм се грижи за своя ранен баща и Бог ще я защити. Докато ръката ми е твърда и погледът — точен, няма да допусна да падне дори един косъм от главата й. А на мингосите никак не вярвам, макар че ти, мистър Мюр, както изглежда, напълно им се доверяваш. Ти си се свързал с този явен мошеник — тускарора, който е толкова хитър и злобен, че може да разврати цяло племе. Впрочем боя се, че мингосите и преди да се свържат с него, са си били развратени до мозъка на костите. Достатъчно! Нека всеки действа както разбира и както може.

По време на този разговор Следотърсача стоеше по-далеч от бойницата, за да се предпази от някой коварен изстрел. Сега той нареди на Кап да се качи на покрива и да се подготви за първата атака на неприятеля. Въпреки че морякът се изкачи веднага горе, той откри десетина вече забити в гредите горящи стрели. Поляната около блокхауса се оживи от виковете и воя на индианците. Последва пушечен залп и куршумите зачаткаха по гредите, за да покажат, че сражението е започнало вече не на шега.

Шумът и изстрелите не уплашиха нито Следотърсача, нито Кап, а Мейбъл бе така потънала в скръбта си, че не й беше до страх.

При това тя имаше достатъчно ум, за да оцени сигурността на блокхауса.

Познатите звуци пробудиха у сержанта нов прилив на жизнени сили. Мейбъл наблюдаваше с тъга как в потъмнелите очи отново проблясва огън, а бледите бузи порозовяват, щом до ушите на баща й достигаше шумът ма боя. Сержантът започна да бълнува:

— Пехота, напред! Гренадири, готови! Те се осмелиха да нападнат форта! Защо мълчи артилерията?

В същия миг в нощната тишина прогърмя оръдеен изстрел. От горното помещение, където падна снарядът, се разнесе трясък на чупещи се греди и целият блокхаус се разтърси до основи. Снарядът мина на сантиметри от Следотърсача. Когато чу взрива, Мейбъл закрещя от ужас. Стори й се, че всичко над нея се руши и че вуйчо й и Следотърсача са загинали. Сякаш за да подсили ужаса й, сержантът изкрещя:

— Огън!

— Мейбъл! — обади се Следотърсача надвесен над отвора. — Не се безпокой. Много шум без полза, веднага си личи работата на мингосите. Негодниците са домъкнали гаубицата, която бяхме взели от французите, и стреляха срещу блокхауса. За наше щастие те имаха само един снаряд и сега оръдието е безвредно. Снарядът само разпръсна провизиите ни, без да рани никого. Твоят вуйчо беше на покрива, а срещу мен толкова често са стреляли, че с никаква гаубица не могат да ме уплашат, особено пък когато е в ръцете на индианци.