Джеймс Купър - Следотърсача

— Вуйчо — с тъга и укор каза Мейбъл, — татко е ранен сериозно, много сериозно е ранен.

— Добре, Магнит, добре! Ще поседя с него и ще се постарая да го утеша, доколкото мога. Добре ли е заключена вратата, момиче? Душата трябва да бъде спокойна за такъв разговор.

— Неприятелят не е страшен сега за нас. Съдбата ни е приготвила по-тежък удар.

— В такъв случай, Магнит, иди на горния етаж и се успокой. А Следотърсача нека се качи най-горе, за да разгледа околността. Баща ти може да поиска да ми каже нещо на четири очи и затова най-добре ще е да останем двама. Това не е леко задължение и за неопитен човек като мен ще бъде неудобно да го изпълни пред други.

Макар че Мейбъл не можеше да си представи, че вуйчо й би могъл да изповяда умиращия, помисли, че искането му сигурно има известни основания и се съгласи да го изпълни. Следотърсача беше се изкачил вече на покрива, за да огледа обстановката, и Кап остана насаме със своя зет. Той седна близо до сержанта и напълно сериозно му предложи да изповяда греховете си. Няколко минути старият моряк обмисляше старателно своята реч.

— Аз се считам задължен да ти кажа, сержант Дънъм — най-сетне изрече Кап с присъщия си маниер да се изразява многозначително, — че в тази нещастна експедиция бяха допуснати някои много сериозни пропуски и понеже в такива минути трябва да се говори само истината, изпълнявам дълга си, като казвам това направо. С две думи, сержанте, тук не може да има две мнения: макар че не съм пехотинец, а моряк, успях да забележа пропуските, защото не са нужни кой знае какви знания, за да ги видиш.

— Какво да се прави, братко Кап! — отговори със слаб глас сержантът. — Каквото било — било. Късно е вече да се поправи нещо.

— Това е вярно, братко Дънъм, но за разкаяние не е късно. Светото писание ни учи, че никога не е късно да се покаеш, а аз съм чувал, че това се върши именно на смъртно легло, Ако нещо тежи на съвестта ти, говори откровено, без да се страхуваш — ти се разкриваш пред приятел. Ти беше мъж на родната ми сестра, а бедната малка Магнит е нейна дъщеря. Жив или мъртъв, винаги ще останеш за мене брат. Дяволски неприятно е, че не хвърли котва някъде по-далече и не изпрати някоя лодка на разузнаване. Това щеше да спаси и отряда, и всички нас от гибел. Но не се отчайвай, сержанте! В края на краищата всички сме смъртни; ти може да ни изпревариш малко, но и ние ще дойдем след теб. Това би трябвало да те утешава.

— Зная всичко това, братко Кай, и се надявам да срещна смъртта като войник, но бедната Мейбъл…

— Да, съгласен съм, че това е тежък шлеп, но ти не би пожелал да го вземеш на буксир, дори и да можеше, сержанте, и затова постарай се всичко да завърши спокойно — това ще облекчи раздялата. Мейбъл е добро момиче. Тя изцяло прилича на майка си — моята сестра — и аз ще се погрижа да й намеря добър мъж, разбира се, ако останем живи и запазим скалповете си, защото едва ли ще се намери някой, който би желал да влезе в скалпирано семейство.

— Момичето е вече сгодено и ще се омъжи за Следотърсача.

— Всеки си има свой начин на мислене и свои разбирания за нещата, братко Дънъм, но ми се струва, че на Мейбъл този брак не й е по сърце. Нямам нищо против възрастта на Следотърсача, не съм от тези, които мислят, че само хлапетиите с жълто около устата могат да направят щастлива една девойка. Дори бих предпочел за нея един петдесетгодишен мъж. И все пак между мъжа и жената не трябва да стоят обстоятелства, които да ги правят нещастни. Именно обстоятелствата разрушават брака, а едно такова обстоятелство е, че Следотърсача е кръгъл невежа в сравнение с племенницата ми. Ти не я познаваш добре, сержанте, и нямаш точна представа за нейната образованост. Ако тя се държеше с теб така свободно, както с останалите, ти щеше да откриеш, че не всеки учител би могъл да се сравнява с нея.

— Тя е добро момиче, добро и мило момиче — прошепна просълзен сержантът. — За съжаление много малко живях с нея.

— Да, много добро момиче и прекалено образовано за бедния Следотърсач. Той не е глупав човек, опитен е в своята професия, но от житейските работи и от човешките постъпки разбира толкова, колкото разбираш ти от сферическа тригонометрия.

— Ах, братко Кап, ако Следотърсача беше с нас, нямаше да ни се случи това нещастие.

— Сигурно е така. И най-големият му враг не би могъл да отрече, че той е отличен водач. Но ако трябва да ти кажа истината, ти командва тази експедиция през куп за грош. Трябваше да легнеш на дрейф, без да влизаш в пристанището, и да изпратиш на разузнаване една лодка, както вече ти казах. Разкайвай се сега, но аз ти говоря така, защото в подобни случаи трябва да се казва само истината.