Джеймс Купър - Следотърсача

— Скъпо заплатих за своите грешки, братко, и много се страхувам, че заради тях ще пострада и бедната Мейбъл. И все пак мисля, че нямаше да ни се случи всичко това, ако не бяха ни предали. Боя се, че Джаспър Сладката вода ни е предал!

— И аз мисля така. Рано или късно сладката вода разяжда морала на човека. Ние говорихме за това с поручик Мюр, когато седяхме в пещерата, и стигнахме до убеждението, че само поради измяната на Джаспър попаднахме на такъв подводен камък. Но сега за тебе е по-добре да събереш мислите си и да ги отправиш в друга посока. Когато корабът влиза в непознато пристанище, по-разумно е да помислиш как да пуснеш котва, отколкото да си припомняш всички събития, станали но пътя. За целта си има корабен дневник и това, което е записано в него, ще говори „за“ или „против“ нас. Но ето го и Следотърсача! Да не би да се е появило нещо на хоризонта, че тичате по стълбата като индианец за скалп?

Водачът поднесе пръст към устните в знак за мълчание и кимна на Кап да отиде при него.

— Трябва да се действа внимателно и смело — каза тихо той. — Тази подлеци сериозно са решили да запалят блокхауса, той сега не им е нужен. Чух как този пройдоха Пронизваща стрела ги подстрекава да извършат пъкленото си дело още тази нощ. Нека се приготвим, Солена вода, и да ги напердашим както трябва. За щастие в блокхауса има пет бъчви с вода, а това е много важно при обсада. Освен това, нашият приятел Голямата змия е на свобода и аз съм сигурен, че ще ни помогне.

Без да чака втора покана, Кап на пръсти последва Следотърсача до горния етаж, а Мейбъл зае неговото място при постелята на баща си. Като прибра свещта, за да не се изложи на някой коварен изстрел от страна на индианците, Следотърсача откри една от бойниците и зачака да го повикат. Най-сетне гласът на Мюр прекъсна настъпилата тишина.

— Следотърсачо — извика шотландецът. — С теб иска да преговаря приятел. Приближи се смело към бойницата, няма от какво да се страхуваш, щом говориш с офицер от петдесет и пети полк.

— Какво желаеш, интенданте? Аз познавам петдесет и пети полк и го считам за храбър, макар че предпочитам шестдесети, а делауерите не мога да дам и за двата. Така че, какво желаеш? Сигурно някое спешно поръчение те е довело до блокхауса в толкова късен час, макар и да знаеш, че тук е и сърнебойката.

— Но ти никога няма да направиш нещо лошо на един приятел, Следотърсачо, и затова аз се чувствам в безопасност. Ти си разумен човек и със своята храброст си си спечелил такава слава по границата, че не ти е нужен един излишен риск. Сам знаеш, че при безизходно положение е по-добре да се предадеш доброволно, отколкото да упорстваш въпреки законите на войната. Неприятелят е твърде силен, мой храбри приятелю, и аз дойдох да те посъветвам да предадеш блокхауса при условие, че с вас ще се отнесат като с военнопленници.

— Благодаря ти за съвета, интенданте, който е безценен, защото нищо не струва. Не съм свикнал да предавам укрепление, когато в него има и храна, и вода.

— Никога не бих те съветвал да изоставиш такова смело решение, ако виждах и най-малката възможност то да се изпълни. Но ти знаеш, че мастър Кап е мъртъв…

— Нищо подобно, нищо подобно! — извика от другата бойница този, за когото ставаше дума. — Не само че не съм мъртъв, но както виждате, се изкачих в укреплението и доколкото зависи от мен, нямам никакво желание да предоставям косите си в ръцете на тия червенокожи бръснари. Аз гледам на блокхауса като на добро обстоятелство и имам намерение да го използвам.

— Ако това не е глас от оня свят — отговори Мюр, — аз съм щастлив да го чуя, защото всички мислехме, че доблестният моряк е загинал в последната престрелка. Но Следотърсачо, макар че се радваш на компанията на твоя приятел Кап, а това е истинско удоволствие, като съдя по двете денонощия, които прекарахме заедно в пещерата, ние загубихме сержант Дънъм. Той падна заедно с всички храбреци, които участваха в експедицията. Лунди настояваше той да командва, въпреки че беше по-разумно тази мисия да се възложи на офицер. И все пак Дънъм беше храбър войник и неговата памет ще бъде почетена достойно. С една дума, ние не щадихме себе си, а повече не може да се каже дори за херцог Марлборо или за великия лорд Стеър.

— Грешиш, интенданте, пак грешиш — отговори Следотърсача, прибягвайки до хитрост, за да увеличи в очите на противника силата на своя гарнизон. — Сержантът е в блокхауса, където сега е събрано цялото му семейство.