Джеймс Купър - Следотърсача

— Да, не беше свършено лошо, приятелю — съгласи си той. — С атака превзехме предния им окоп.

— Всичко беше свършено по един забележителен начин, сержанте, макар да се боя, че тия негодници са си възвърнали гаубицата. Но това няма значение. Дръж се, сержанте, и се постарай да прогониш от главата си всичко лошо и да мислиш само за хубавото. На това ни учат и житейският опит, и вярата. Ако неприятелят е завладял отново гаубицата, той само си е върнал онова, което му е принадлежало, а ние не бяхме в състояние да му попречим. Но блокхауса те още не са завладели и едва ли ще го завладеят, ако само не го запалят през нощта. И тъй, сержанте, ние с Голямата змия се разделихме в реката, на около десет мили оттук, защото дори когато се връщаш в собствения лагер, трябва да вземеш предохранителни мерки. Не знам какво е станало с Чингачгук, но Мейбъл казва, че бил наблизо и аз не се съмнявам, че благородният делауер изпълнява своя дълг, макар и да не знаем къде е. Помни думите ми, сержанте, той ще докаже още веднъж ловкостта и мъжеството си и ще ни се притече на помощ в най-трудната за нас минута. Голямата змия е мъдър и доблестен вожд и всеки бял има за какво да му завиди, макар че пушката му не стреля така точно като сърнебойката. И тъй, като наближих острова и не видях дим, веднага застанах нащрек, защото, каквото и да казват, знам, че войниците от петдесет и пети полк не умеят да поддържат бездимен огън, колкото и да им се говори за опасността от дима. Бях вече готов за всичко и когато се натъкнах на този странен рибар, за когото току-що разказах на Мейбъл, видях като на длан всичките им дяволски уловки. Едва ли трябва да ти казвам, сержанте, че първата ми мисъл беше за Мейбъл и когато разбрах, че тя е в блокхауса, дойдох тук, за да я спася, или да умра заедно с нея.

Сержантът откъсна изпълнения си е благодарност поглед от Следотърсача и обърна очи към Мейбъл. Сърцето на девойката се сви в предчувствие и тя с изненада откри, че я тревожи само съдбата на тежко ранения й баща. Сержантът протегна към нея ръката си, тя я грабна и целуна. Силите я напуснаха и Мейбъл, паднала на колене до постелята му, горчиво зарида.

— Мейбъл — твърдо каза сержантът, — над всичко стои Божията воля. Няма защо да се лъжем един друг, моят час дойде и за мен е голямо утешение, че умирам като войник. Лунди няма да ме осъди, защото нашият добър Следотърсач ще му разкаже как е станало всичко. Спомняш ли си последния ни разговор?

— Не, татко, сигурно и моят час е близък! — възкликна Мейбъл, защото в тоя миг й се струваше, че най-леко ще бъде да умре. — Не се надявам на спасение и най-доброто, което Следотърсача може да направи, е да ни остави, докато не е станало късно, и да се върне във форта с тия печални новини.

— Мейбъл Дънъм! — каза с укор Следотърсача и нежно хвана ръката на девойката. — Мисля, че не съм заслужил това. Зная, че съм необразован, недодялан, несръчен…

— Следотърсачо!

— Добре, добре, да оставим това. Ти не си искала да ме обидиш, не е възможно да мислиш така. Безсмислено е да се говори за бягство, когато сержантът не бива да се помръдва от мястото си, а блокхаусът трябва да се защитава на всяка цена. Може би ще съобщят ла Лунди за нашето критично положение и той ще ни изпрати подкрепление.

— Следотърсачо… Мейбьл… — заговори с усилие сержантът, от старание да превъзмогне болката по челото му изби студена пот — елате двамата при мене. Надявам се, че между вас всичко е казано вече?

— Не казвай нищо, татко. Всичко ще се нареди така, както ти желаеш.

— Слава Богу! Дай ми ръката си, Мейбъл! Следотърсачо, дай и ти твоята! Не мога другояче да ви свържа. Аз съм сигурен, че ще й бъдеш добър съпруг. Не отлагайте сватбата заради моята смърт. През есента във форта ще дойде свещеник, нека ви венчае. Ако е останал жив, моят шурей сигурно ще поиска да се върне на кораба си и Мейбъл ще остане без закрила. Мейбъл, твоят мъж беше най-добрият ми приятел. Нека това бъде твоята утеха.

— Остави на мен, сержанте — каза Следотърсача, — остави на мен и аз ще изпълня свято твоята последна воля. Повярвай ми, всичко ще стане както трябва.

— Аз напълно разчитам на теб, мой верни приятелю, и ти давам право да постъпваш така, както аз бих постъпил. Мейбъл, дете мое, дай ми вода… Ти не бива да си спомняш с мъка за тази нощ. Бог да те благослови, дъще! Бог да те благослови и да те пази!

Нежността на баща й трогна до дъното на душата чувствителната девойка и тя помисли, че дори църковният обред не би скрепил бъдещия й съюз с водача с по-свята връзка. И все пак някаква непоносима тежест притискаше сърцето й и я караше да гледа на смъртта като на велико щастие. След кратко мълчание сержантът разказа с няколко думи какво се бе случило с тях след раздялата със Следотърсача. Духнал попътен вятър и вместо да нощуват на друг остров, както смятал преди, той решил да продължи пътя си и да се прибере в поста още тази вечер. Ако лодката не се била ударила в скалистия нос на един от близките острови, отрядът би се приближил може би незабелязано и нещастието би се избягнало до известна степен, но шумът, вдигнат от войниците, издал приближаването им и неприятелят успял да се подготви за срещата. Макар че войниците били учудени от отсъствието на часовия, те, без да подозират нищо, скочили на брега и дори оставили пушките си в лодките, за да разтоварят раниците и провизиите. Индианците открили огън от толкова близко разстояние, че въпреки тъмнината повечето изстрели се оказали смъртоносни. Войниците падали един след друг. Двама или трима успели да станат и да се скрият. Четирима или петима били убити на място или умрели от раните си след няколко минути. Въпреки обичая си индианците не се нахвърлили да вземат скалповете им. Сержант Дънъм паднал заедно с всички, но чул гласа на Мейбъл, когато тя изскочила от блокхауса. Нейният отчаян вик пробудил бащинските му чувства и му вдъхнал сили да се добере до вратата и да се опре на нея.