Джеймс Купър - Следотърсача

— Стой, Мейбъл! — тихо, но твърдо я спря Следотърсача, като хвана ръката й. — Стой! Отиваш към сигурна смърт, без да можеш да помогнеш никому. Трябва да се върнем в блокхауса.

— Татко! Бедният, мил татко! Те са го убили! — извика отчаяната девойка, но предпазливостта я накара дори и в тази ужасна минута да понижи глас. — Ако ме обичаш, Следотърсачо, пусни ме при него!

— Стой. Мейбъл, стой! Странно е, че не се чуват никакви гласове. Никой от нашите не отговори на залпа, а и аз оставих пушката си в блокхауса. Но за какво ли ми е пушка, като не виждам никого.

В същия миг острите очи на Следотърсача, който не бе престанал да се взира в тъмнината, докато държеше Мейбъл, забелязаха неясните черни силуети на петима или шестима индианци, които приведени се опитваха да минат незабелязано край него с очевидното намерение да му отрежат пътя за отстъпление към блокхауса. Като прихвана Мейбъл под мишницата, сякаш бе малко дете, ловецът, напрягайки мускулите си, успя да стигне до блокхауса преди преследващите то по петите индианци. Той остави Мейбъл, за да затвори вратата, но едва бе спуснал първото резе, когато силен удар едва не изби вратата от пантите, В следващия миг бяха наместени и другите две резета.

Мейбъл се изкачи на горния етаж, а Следотърсача остана долу на пост. Мейбъл бе изпаднала в такова състояние, че вършеше всичко несъзнателно. Следотърсача я помоли за светлина, тя машинално запали свещта и слезе при него. Следотърсача взе свещта и внимателно огледа блокхауса, за да провери дали не се е вмъкнал някой. Той се изкачваше от етаж на етаж, след като се убеждаваше че зад нето няма враг. Огледът завърши с окончателния извод, че освен него и Мейбъл в блокхауса няма друг. Юнска роса беше избягала. Следотърсача се върна при нашата героиня, постави свещта на сандъка, провери ударника на сърнебойката и едва тогава седна.

— Оправдаха се най-лошите ни опасения — каза Мейбъл, която през последните пет минути бе преживяла толкова вълнения, че биха й стигнали за цял живот. — Моят скъп баща е убит или пленен заедно с целия отряд!

— Още нищо не се знае. Нека дочакаме утрото. Не мисля, че всичко е решено, иначе сега щяхме да слушаме тържествуващите викове на тия негодници мингосите пред стените на блокхауса. Ако неприятелят наистина е победил, той веднага би поискал да се предадем. Индианката ще им разкаже за нашето положение и понеже те знаят, че сърнебойката не се е посрамила досега, няма да се осмелят да подпалят блокхауса през деня, а ще се опитат да ни издебнат през нощта. В това никак не се съмнявам.

— Чакай, някой стене!

— Така ти се е сторило, Мейбъл. Когато жената е наплашена, всичко може да й мине през ума. Аз познавах жени, които вярваха в сънищата…

— Не, не ми се е сторило. Долу някой стене.

Следотърсача бе принуден да признае, че острият слух на Мейбъл не я е измамил, но помоли девойката да се успокои, като й напомни, че индианците често си служат с различни хитрости, за да постигнат своите цели, и че стоновете може би са престорени. По този начин навярно искат да ги примамят вън от блокхауса или да ги накарат поне да отворят вратата.

— Не, не — възрази нетърпеливо Мейбъл, — няма никаква престореност! Така стене човек от физическа или душевна болка. Те са така естествени, че тръпки ме побиват.

— Ако е тъй, ей сега ще узнаем приятел ли е, или враг. Скрий свещта, а аз ще попитам през бойницата.

Дори такава, проста на пръв поглед работа изискваше според опитния Следотърсач най-голяма предпазливост. Неведнъж пред очите му бяха загивали хора само поради лекомислието си и пренебрежението към излишните по тяхно мнение предохранителни мерки. Затова той се приближи до бойницата само толкова, колкото бе необходимо, за да го чуят долу, без да повишава глас.

— Кой е там? — попита Следотърсача, след като бе избрал най-безопасната позиция. — Кой стене? Ако си приятел, говори смело и разчитай на нашата помощ.

— Следотърсачо! — отговори добре познатият на Мейбъл и на водача глас на сержанта. — Следотърсачо, кажи, за Бога, жива ли е дъщеря ми?

— Татко, аз съм тук! Жива и здрава. Ах, ако имаше поне малка надежда, че и при теб всичко е наред!

Мейбъл и Следотърсача ясно чуха радостно възклицание, заглушено веднага от мъчителен стон.

— Сбъднаха се най-лошите ми предчувствия — проговори Мейбъл с някакво мрачно спокойствие. — Трябва да внесем татко в блокхауса, какъвто и риск да крие това.

— Това е напълно естествено и от Бога заповядано. Успокой се, Мейбъл, и се съвземи. Всичко, което може да се направи за сержанта, ще бъде направено. Моля те само да се успокоиш.