Джеймс Купър - Следотърсача

Мейбъл на свой ред разказа как е забелязала мохикана и как го е очаквала в същото време, когато се появи Следотърсача.

— Не, истинският разузнавач никога няма да се скрие зад стени или зад греди, когато може да остане на открито и да научи нещо. Аз също нямаше да дойда, Мейбъл, ако не бях обещал на сержанта да те успокоя и да те видя как си. Как се свиваше сърцето ми, като оглеждах острова тази сутрин. Какво ли не преживях, когато мислех, че и ти може би си убита.

— Но каква щастлива случайност ти помогна да не дойдеш направо на острова и да не попаднеш в ръцете на неприятеля?

— Същата случайност, Мейбъл, която внушава на кучето къде да търси елена, а на елена — как да избяга от кучето. Не, не, всички тези хитрости и шеги с труповете могат да измамят войниците от петдесет и пети полк и офицерите на негово величество, но не и човек, който е прекарал целия си живот в гората. Аз плавах по протока край мнимия рибар и, макар че тези мръсници бяха нагласили нещастника доста изкусно, опитното око не можеше да се заблуди. Той държеше въдицата прекалено високо, а дори и тия войници от петдесети пети полк, които никога преди не са ловили риба, все са научили нещо от Осуиго. Освен това той беше много спокоен за рибар, на чиято въдица не се хваща нищо. Ние никога не се приближаваме към поста със затворени очи. Случвало се е да дебна цяла нощ край гарнизона, само защото са сменили часовите или са поставили секретните постове на нови места. С такива жалки измислици не могат да подведат нито Голямата змия, нито мен. Те навярно са предназначени за шотландците, които иначе си ги бива, но не умеят да разгадават хитростите на индианците.

— А мислиш ли, че татко и отрядът му могат да се подведат от тези уловки? — попита разтревожена Мейбъл.

— Ще направя всичко възможно, за да попреча на това. Нали сама ми каза, че Голямата змия е наблизо. Значи има още една възможност да се предупреди сержантът за опасността. За съжаление ние не знаем по кой проток ще се върне отрядът.

— Следотърсачо — малко тържествено и с вълнение заговори Мейбъл, която изпитваше още по-голям ужас от смъртта след страшните сцени, които бе видяла, — ти ми беше казал, че ме обичаш и желаеш да се ожениш да мен!

— Аз наистина се бях осмелил да ти говоря за това, Мейбъл, и сержантът скоро ми каза, че ти си съгласна, но аз не съм човек, който би досаждал с ухажването си на тази, която обича.

— Чуй ме, Следотърсачо! Аз те уважавам и почитам. Спаси баща ми от ужасна смърт, която му готвят тук, и аз ще те боготворя. Ето ръката ми; нека тя бъде залог, че ще удържа на думата си.

— Бог да те благослови, Мейбъл, но аз се боя, че не заслужавам това, боя се, че никога няма да мога да те оценя както трябва. Но и без това бих направил за сержанта всичко, каквото мога. Ние с него сме стари другари и сме задължени един към друг за живота си, ала се страхувам, Мейбъл, че в очите на една млада девойка дружбата с бащата не е най-добрата препоръка за бъдещия съпруг.

— Най-добрата препоръка за теб са твоите дела, твоето мъжество, твоята вярност. Друга препоръка не ти е необходима. Моят разум одобрява всичко, което говориш и вършиш. Следотърсачо, а сърцето не може да не послуша разума, то е длъжно да го послуша.

— Не съм и мислил, че днес ще ми се случи такова щастие! Бог вижда, че това е за добро и ще ни защити. Твоите думи ме радват, Мейбъл, но аз и без тях бих направил всичко, което може да се направи при тия обстоятелства. Радостта обаче няма да намали моите усилия.

— Сега, когато вече всичко е казано, Следотърсачо — със сподавен глас заговори Мейбъл, — нека не губим нито за миг от скъпоценното време. Не бихме ли могли да седнем в твоята пирога и да отидем да посрещнем баща ми?

— Не Мейбъл, това не е разумно. Не се знае през кой от двайсетте протока ще дойде сержантът. Аз съм сигурен, че Голямата змия сега ги обикаля всички. Не, не, моето мнение е да останем тук. Гредите на блокхауса са още сурови и не е лесно да се запалят, а в такъв случай аз мога да се отбранявам тук срещу цяло племе индианци. Докато можем да опазим блокхауса от огън, ирокезите няма да успеят да ме измъкнат оттука. Сержантът сигурно ще спре на някой от островите и по-рано от утре не може да го очакваме. Останем ли в блокхауса, винаги ще успеем да го предупредим с изстрели, а пък ако той реши да нападне индианците, което при неговия характер е напълно възможно, изходът от боя до голяма степен ще зависи от това, в чии ръце е блокхаусът. Ако целта ни е да помогнем на сержанта, разумът ми подсказва, че трябва да остана тук, макар че никак не е трудно да избягаме.