Джеймс Купър - Следотърсача

Мейбъл безуспешно махна флагчето си осем или десет пъти и вече бе започнала да се отчайва, когато изведнъж видя, че в отговор й дават знак с веслото. Човекът, който лежеше в пирогата, се понадигна и Мейбъл позна в него Чингачгук. Най-сетне тя виждаше пред себе си приятел, който навярно искаше да й помогне, и отново си възвърна присъствието на духа. Мохиканът сигурно я е забелязал и познал, защото знаеше, че бе тръгнала заедно с баща си към поста. Тя се надяваше, че той чака настъпването на тъмнината, за да направи всичко възможно да я освободи. Предпазливостта му говореше, че той сигурно знаеше за присъствието на неприятеля на острова, а на неговото благоразумие и ловкост Мейбъл можеше да разчита напълно. Сега главното затруднение беше присъствието на Юнска роса Мейбъл си даваше сметка, че колкото и да е привързана към нея, индианката е вярна на своите и нямаше да допусне в блокхауса индианец-враг, или да я остави да излезе и евентуално да разруши плановете на Пронизваща стрела. Никога през живота й времето не бе текло така бавно и мъчително, както през този половин час, откакто видя Голямата змия. Целта, към която с такава страст се стремеше — да спаси себе си, да спаси баща си и всички останали, бе толкова близка и тъй недостижима… Мейбъл знаеше, че въпреки цялата й доброта и нежност Юнска роса е достатъчно решителна и хладнокръвна и затова след дълги колебания стигна до извода, че за постигането на своята цел няма друг изход, освен да измами своята вярна другарка и спасителка. За искрената и чистосърдечна девойка бе отвратително да мами такава приятелка като Юнска роса, но в случая бе поставен на карта животът на нейния баща. Освен това индианката нямаше да пострада, а мисълта, че може да стане наложница на Пронизваща стрела, бе достатъчна за Мейбъл, за да преодолее прекалената си добросъвестност.

С настъпването на тъмнината сърцето на Мейбъл започна все по-силно да бие и тя многократно промени плана си за действие. Както и преди, главната пречка си оставаше Юнска роса. Мейбъл напрягаше ума си да измисли най-добрият начин да узнае дали Чингачгук се е промъкнал вече до вратата и как да го пусне, без да разтревожи винаги бдителната Юнска роса. А в това, че той ще дойде, тя не се съмняваше нито за минута. Времето течеше и ако не слезеше долу да посрещне мохикана, той можеше да дойде и да си отиде, защото за него бе опасно да остава по-дълго на острова. Трябваше да се вземе решение, дори ако то се окажеше после погрешно. Като избираше най-различни средства за отстраняването на Юнска роса, Мейбъл най-сетне се приближи до индианката и потискайки вълнението си, каза:

— Не се ли страхуваш. Юнска роса, че ирокезите могат все пак да запалят блокхауса? Нали помислиха, че тук е Следотърсача?

— Не мисли така. Не пали блокхаус. Блокхаус добро, скалп не вземе.

— Кой знае? Те се скриха, защото повярваха, че Следотърсача е с нас.

— Ти страхува. Страх бързо дойде, бързо отива. Страх казва бяга, глава казва върне се. Страх прави войни глупав като млада жена.

Юнска роса се засмя звънко, както се смеят девойките, когато се сетят за нещо весело и забавно.

— И все пак аз се боя, Роса. Бих искала да се качиш на покрива и да погледнеш дали вашите не замислят ново нападение — ти по-добре от мен ще разбереш това.

— Лилия иска, Роса отива, но знай: индианец спи, чака баща. Войни винаги яде, пие, спи, кога не бие се и кога не ходи по пътека на война. Тогава не спи, не яде, не пие — всичко забрави. Сега войни спи.

— Дано да е така. И все пак по-добре ще е да се качиш горе и да погледнеш. Злото може да ни сполети, когато най-малко го очакваме.

Юнска роса беше вече готова да се качи, но едва стъпила на първото стъпало на стълбата, се поколеба. Сърцето на Мейбъл биеше така силно, че тя се страхуваше дали не се чуват ударите му. Ами ако Юнска роса се досети за истинските й намерения? Това опасение беше близко до истината. Индианката спря, за да помисли не се ли крие тук някаква измама. Отначало през ума й мина мисълта, че Мейбъл е решила да бяга, но това й се видя глупаво; бледоликата нямаше с какво да избяга от острова, пък и блокхаусът беше най-сигурното убежище за нея. Сетне у индианката се зароди подозрението, че по плясъка на весла или по някакви други знаци Мейбъл е разбрала, че баща й се завръща. Но и това предположение не се задържа дълго в съзнанието й. Щом сама не беше забелязала нищо, как би могла да го направи Мейбъл, чието умение да разгадава подобни знаци Юнска роса оценяваше не по-високо, отколкото светската дама оценява маниерите на своята прислужница. И понеже нищо друго не й дойде наум, тя бавно започна да се изкачва.