Джеймс Купър - Следотърсача

— Не, мисля, че ще бъде по-разумно да остана в блокхауса, докато се реши съдбата на острова — възрази Мейбъл. — Нашите неприятели няма за какво да се боят от мене; те знаят, че не мота да им причиня никакво зло. А за една млада и неопитна девойка е много по-прилично да стои тук.

— Ако работата се отнасяше само до вас или до вашето удобство, Мейбъл, всички бихме отстъпили с удоволствие пред вашето желание. Но тези господа мислят, че блокхаусът ще им бъде полезен при техните военни действия и затова искат да го завладеят. Ще ви кажа откровено, че когато ние с вашия вуйчо попаднахме в критично положение, аз, страхувайки се от последствията, се възползвах от властта, дадена на един офицер на негово величество, и сключих с противника договор за капитулация, като се задължих да му предам блокхауса и целия остров, Щастието е твърде измамно по време на война и ние сме длъжни да се покоряваме на съдбата. И така, отворете незабавно вратата, прекрасна Мейбъл, и се доверете на покровителството на тия, които умеят да отдават заслуженото на красотата и добродетелта, изпаднали и нещастие. В цяла Шотландия няма да намерите по-учтив и по-добре запознат с правилата на етикета кавалер от този вожд.

— Не излиза от блокхаус — прошепна Юнска реса, която стоеше наблизо и внимателно следеше това, което ставаше. — Блокхаус добро, скалп не вземе.

Ако не беше този съвет, Мейбъл може би щеше да отстъпи пред увещанията на Мюр. Тя беше започнала вече да мисли, че би било по-добре да се умилостиви неприятелят с отстъпка, отколкото да бъде озлобен от съпротивата. Мюр и вуйчо й бяха в ръцете на ирокезите и те вече знаеха, че в блокхауса няма мъже. Ако тя продължаваше да упорства и да не ги пуска доброволно, индианците, незастрашени вече от пушки, можеха да избият вратата или да прорежат дупки в гредите. Думите на Юнска роса я спряха, а настойчиво протегнатите ръце и умоляващият поглед на индианката затвърдиха отново временно разколебаната й решителност.

— Още не пленник — прошепна Юнска роса. — Нека опита вземе плен. Докато не вземе плен, много обещава. Роса ще покаже на тях.

Понеже вуйчо й мълчеше — навярно за да му е чиста съвестта, Мейбъл продължи преговорите с Мюр и вече по-смело му заяви, че няма намерение да предава блокхауса.

— Но вие забравяте за капитулацията, мис Мейбъл — каза Мюр. — Тук вече става дума за честта на офицера, а това ще рече — и за честта на самия крал. Знаете, че за офицера честта стои над всичко.

— Зная, мистър Мюр, но зная също, че в тази експедиция на вас не ви е дадена никаква власт и следователно нямате право да предавате блокхауса на неприятеля. Освен това аз съм чувала от татко, че пленникът губи всякакви пълномощия.

— Това е чиста софистика, очарователна Мейбъл, и измяна срещу краля. Вашият отказ хвърля петно върху честта на офицера и разрушава доверието в свещеното кралско име. Вие сама ще се откажете от намерението си, ако помислите малко по-трезво и прецените всички обстоятелства и факти.

— Да, това наистина са обстоятелства, дявол да го вземе! — измърмори Кап.

— Не слушай вуйчо — възкликна Юнска роса, която се занимаваше с нещо в ъгъла. — Блокхаус добро, скалп не вземе.

— Аз ще остана тук, мистър Мюр, докато не получа новини от баща си. Той ще се върне след десет дни.

— Ах, Мейбъл, няма да измамите неприятеля с тази хитрост. Ако нямахме достатъчно основания да подозираме в измяна един нещастен млад човек, бих казал, че по някакви непонятни за нас пътища неприятелят е много добре осведомен за нашите действия и за нашите планове и прекрасно знае, че още до залез слънце достойният сержант и неговите спътници ще паднат в ръцете му. Така че не ви остава нищо друго, освен да се преклоните като истинска християнка пред волята на провидението.

— Вие се заблуждавате, мистър Мюр, като смятате, че стените на това укрепление не са достатъчно здрави. Искате ли да видите какво мога да направя, ако реша да се защитавам?

— Опитайте, да видим — измърмори интендантът.

— Какво ще кажете например за това? Погледнете, моля ви, към горната бойница!

При тия думи на Мейбъл всички погледнаха нагоре и видяха как от бойницата бавно се издава напред дулото на пушка. Юнска роса още веднъж прибягна към уловката, която се бе оказала толкова удачна. Щом видяха цевта на смъртоносното оръжие, индианците се хвърлиха настрани и за по-малко от минута се изпокриха кой където види. Без да снема поглед от цевта, докато се убеди, че не е насочена към него, френският офицер спокойно извади табакерата си и взе щипка енфие. Мюр и Кап, които нямаше от какво да се страхуват, също останаха на местата си.