Джеймс Купър - Следотърсача

Юнска роса беше стигнала вече горе, когато една нова мисъл се роди в главата на нашата героиня.

Тя побърза да я изкаже и го направи толкова естествено, че след това не беше вече трудно да изпълни своя план.

— Докато стоиш на покрива, аз ще сляза долу, за да подслушам при вратата — предложи тя. — Така ще стоим на пост — ти горе, а аз долу.

Юнска роса знаеше, че никой не може да влезе в блокхауса без тяхна помощ, че сега не би могло да се очаква и внезапно нападение и затова считаше тези мерки за излишни. Но понеже си обясняваше всичко със страха и неопитността на бледоликата жена, повярва в нейната искреност. Сега Мейбъл можеше спокойно да слезе до вратата, а Юнска роса, считайки, че не е нужно да я наблюдава, се изкачи на покрива. Разстоянието, което ги отделяше, не им позволяваше да разговарят и в продължение на няколко минути едната се стараеше да огледа острова, доколкото й позволяваше тъмнината, а другата, притиснала се до вратата, се бе превърнала цялата в слух.

От своя наблюдателен пост Юнска роса не забеляза нищо, пък и едва ли можеше да се очаква друго при такъв непрогледен мрак. Толкова по-голямо обаче беше вълнението на Мейбъл, когато дочу как някой много леко и предпазливо побутва вратата. Понеже се страхуваше да не направи грешка, а същевременно искаше да даде знак на Чингачгук, Мейбъл запя тихо с треперещ глас. Но нощта беше толкова тиха, че тези плахи звуци достигнаха до покрива и Юнска роса веднага започна да се спуска надолу. Веднага след това се чу леко почукване. Мейбъл не можеше да реши какво да направи, а не трябваше да се губи нито минута. И все пак надеждата надделя над страха и тя с треперещи ръце започна да отключва вратата. На горния етаж се чуваха вече стъпките на Юнска роса, а беше свалено само едно резе. Мейбъл се справи и с второто, когато Юнска роса беше вече на средата на стълбата.

— Какво прави? — сърдито извика тя. — Бяга от блокхаус, ум загубил! Блокхаус добро.

Двете хванаха едновременно последното резе и то щеше да бъде свалено лесно, ако силният тласък отвън не бе го притиснал към скобите. Започна кратка борба, но и двете не искаха да прибягват до физическо насилие. Юнска роса навярно щеше да надделее, ако повторният силен тласък отвън не бе помогнал да се освободи резето. Вратата се разтвори и в рамката й се очерта черен мъжки силует. Гонени от страха, двете жени бързо се хвърлиха към стълбата и изтичаха нагоре. Непознатият затвори вратата, огледа внимателно помещението и започна предпазливо да се изкачва по стълбата. Преди още да се стъмни напълно, Юнска роса бе затворила бойницата в главното помещение и бе запалила свещ. Сега Мейбъл и индианката стояха при нейната слаба светлина и очакваха появяването на непознатия, чиито тихи, но твърди стъпки се чуваха ясно въпреки предпазливостта му. Трудно може да се предаде изненадата им, когато в изправилия се пред тях човек те познаха Следотърсача.

— Слава Богу! — възкликна Мейбъл, която веднага си помисли, че с такъв защитник блокхаусът става непристъпен. — Кажи, какво се е случило с баща ми, Следотърсачо?

— Засега сержантът е жив и здрав и ще си дойде като победител, но човек не може да предвиди как ще завърши всичко. Тази, дето се крие в ъгъла, не е ли жената на Пронизваща стрела?

— Не говори за нея с такъв тон, Следотърсачо! Аз съм й задължена и за живота, и за сегашната си безопасност. Но ми кажи какво стана с отряда на татко и как дойде тука, а аз ще ти разкажа за ужасите, които станаха на острова.

— За това не са нужни много думи, Мейбъл. Дългите обяснения са излишни за човек, който е свикнал с дяволските хитрости на индианците. А нашата експедиция мина повече от успешно. Голямата змия бе изпратен на разузнаване и се върна с всички необходими сведения. Устроихме засада на французите, нападнахме три платноходки, изгонихме ги от тях, а платноходките, както беше наредено, потопихме в най-дълбоката част на протока. През зимата на индианците от Горна Канада ще им бъде тежичко без продоволствие, а за воини и ловци като тях барутът и патроните съвсем няма да им достигнат. Ние не загубихме нито един човек, не получихме дори драскотина, а и неприятелят май не пострада много. С една дума, Мейбъл, експедицията беше от тези, които Лунди обича: вреди за противника и никаква загуба за нас.

— Ах, Следотърсачо, страхувам се, че когато майор Дънкън научи всичко, което стана тук, ще съжалява, че е предприел тази акция!

— Разбирам какво искаш да кажеш, много добре те разбирам, но ме остави да свърша и тогава всичко ще ти стане по-ясно. Когато всичко завърши успешно, сержантът изпрати напред мен и Голямата змия, за да ви съобщим какво е станало. Сам той идва след нас с две лодки, но те са много по-тежки от нашите пироги и затова ще пристигне не по-рано от утре сутринта. А ние с Чингачгук се разделихме тази сутрин и се уговорихме той да тръгне по един проток, а аз — по друг, за да проверим свободен ли е пътят. Оттогава не съм го виждал.