Джеймс Купър - Следотърсача

— Всеки, които познава Следотърсача, го обича. Той и на тебе би се харесал, не — ти би го обикнала, ако знаеш какво добро сърце има!

— Никак не обича. Много добър пушка, много добър око, много стреля ирокез и братя Роса. Сама вземе скалп, кога може.

— Пък аз ще го спася, ако мога. Тук няма да се разберем, Юнска роса. Щом всички заспят дълбоко, ще взема едно кану и ще избягам от острова.

— Не може отива. Роса не пуска. Роса извика Пронизваща стрела.

— Юнска роса! Нима ще ме предадеш, нима ще ме изоставиш след всичко, което направи за мене?

— Роса така направи, Роса така иска! — размахвайки ръка, възкликна индианката с такава страст и с такава непреклонност, каквито Мейбъл не беше забелязала по-рано у нея. — Извика Пронизваща стрела — силно, силно. Кога жена вика, войни веднага става. Роса не дава Лилия помага неприятел, не дава индианци прави лошо на Лилия.

— Аз те разбирам. Юнска роса. Трогната съм от твоите чувства, които са напълно естествени и справедливи. Твърде много надцених своите сили и сега разбирам, че за мене ще е най-добре да си остана тук. Кажи ми само мога ли да пусна в блокхауса вуйчо, ако дойде през нощта и похлопа на вратата?

— Може. Солена вода бъде тук пленник. Роса обича пленник повече от скалп. Скалп добро за слава, пленник добро за чувства. Но Солена вода се скрил така добро, че сам не знай къде е.

При тези дума Юнска роса се засмя със своя заразителен детски смях. Насилието и жестокостта бяха нещо тъй обичайно за нея, че не можеха за дълго да помрачат душата на веселата индианка. После в един доста несвързан разговор Мейбъл се опита да си изясни по-подробно положението, надявайки се да научи нещо, което би могло да й бъде полезно. Юнска роса отговаряше на всички въпроси простодушно, но внимателно и предпазливо. Тя много добре разбираше кое няма значение и кое би могло да застраши безопасността на нейните приятели и да им попречи в изпълнението на техните планове. Мейбъл не умееше да хитрува, за да измъкне някоя тайна от своята другарка, пък и много добре разбираше, че едва ли би успяла да надхитри Юнска роса, ако се опиташе да постъпи нечестно. От друга страна, за Юнска роса бе достатъчно да не говори за това, за което не биваше да се говори. Накратко, тя разказа на Мейбъл следното:

Пронизваща стрела отдавна поддържал тайни връзки с французите, но едва сега решил да свали маската си и да се разкрие окончателно. Нямал намерение да се връща повече при англичаните, защото забелязал, че някои от тях, особено Следотърсача, се съмняват в него. И както е прието у индианците, той вече не само не криел своята измяна, но дори се гордеел с нея. Макар че се подчинявал на заповедите на френския капитан, именно той ръководил индианците при нападението срещу острова. Юнска роса обаче не можела да каже дали мъжът й е открил местоположението на поста, който до този момент се считаше за много добре скрит от неприятеля. По този въпрос тя мълчеше упорито, като все пак призна, че заедно с Пронизваща стрела са следили плаването на „Вихър“ тъкмо по времето, когато ги открили от кутера и ги взели на борда. За точното място на поста французите получили сведения съвсем наскоро. Мейбъл почувствува, че ледена ръка хваща сърцето й, когато разбра от намеците на индианката, че тези сведения са дадени от бледолик, който е на служба при Дънкън Лунди. Наистина това бяха само намеци и когато Мейбъл обмисляше по-късно думите на индианката, опитвайки се да си припомни подхвърлените от нея кратки и неясни фрази, тя започна отново да се утешава с надеждата, че Джаспър Уестърн ще успее да докаже своята невинност в тази неприятна история.

Юнска роса откровено разказа, че са я изпратили на острова, за да разузнае колко войници са останали там и с какво се занимават, но заедно с това чистосърдечно си призна, че се е съгласила да изпълни тази задача с надеждата, че ще успее да помогне на Мейбъл и да я спаси. От нейните донесения и от сведенията, получени по друг път, неприятелят съвсем точно научил какви сили защитават поста, колко войници са тръгнали със сержант Дънъм и каква е целта на неговата акция. И все пак оставало неизвестно мястото, където англичаните се надявали да заловят френския транспорт. Беше приятно да се наблюдава как двете чистосърдечни девойки се опитват да разузнаят всичко, което би могло да се окаже полезно за техните приятели и същевременно как всяка потиска желанието си да предизвика другата към недопустима откровеност, с какъв неуловим и тънък усет избягваха всичко, което можеше да навреди на техните народи. И двете се доверяваха една на друга, но и двете си оставаха напълно верни на своите. Докато Мейбъл се стремеше да научи нещо за плановете на индианците, Юнска роса искаше да си изясни къде е отишъл сержантът и кога ще се върне, но вършеше това с такъв такт, който би правил чест на човек с най-висока култура, без да задава преки въпроси и без да се опитва по заобиколен начин да накара Мейбъл да се разбъбри. Но ако Мейбъл сама засягаше нещо, което би могло да поясни тайната, индианката я слушайте със затаен дъх.