Джеймс Купър - Следотърсача

— Да, да, това би било добре. Не зная дали е изменник или честен човек, но трябва да призная, че момчето майсторски се справи с урагана.

— И с преминаването през водопада! — каза Следотърсача, като побутна с лакът събеседника си и се разсмя със своя беззвучен, добродушен смях. — Трябва да бъдем справедливи към достойнствата на момчето и да му отдадем дължимото, дори ако той сам вземе скалповете от главите ни.

„Вихър“ се беше приближил толкова, че Кан нямаше време да отговори. В този миг пейзажът бе толкова своеобразен, че заслужава да бъде описан подробно, за да си изгради читателят по-точна представа за картината, която искаме да опишем. Бурята все още не беше утихнала. Дърветата се превиваха тъй силно, сякаш искаха да докоснат земята с върховете си, а воят на вятъра в клоните напомняше грохота на търкалящи се някъде далече колесници.

Листата, които по това време на годината вече започваха да падат, се носеха на облаци из въздуха и като ято птици прелитаха от остров на остров. Само тяхното шумолене нарушаваше гробната тишина, която цареше наоколо. Но индианците не бяха напуснали острова. Техните пироги стояха заедно с лодките на петдесет и пети полк в малкото заливче, което служеше за пристан. Никакви други признаци не издаваха тяхното присъствие. Внезапното и непредвидено завръщане на кутера ги обърка, но навикът за предпазливост по време на война, станал органична съставна част от тях, накара всеки да се скрие с хитростта на лисица, влизаща в дупката си веднага щом бе даден сигнал за тревога. Тихо беше и в блокхауса. Докато наблюдаваха протока, Следотърсача и Кап също взеха мерки да останат незабелязани. Странното отсъствие на всякакъв живот на борда на „Вихър“ оставяше впечатление за нещо свръхестествено. Индианците следяха с благоговеен ужас неуправляваното от никого движение на кутера и даже най-храбрите от тях започнаха да се съмняват в благополучния изход на това сражение, започнало тъй щастливо за тях. Дори на Пронизваща стрела, свикнал да общува с белите и от двете страни на езерото, появяването на кораба без хора изглеждаше като някакво зловещо знамение и той си помисли, че щеше да бъде щастлив, ако се намираше сега сред девствените гори на континента.

Междувременно кутерът неотклонно и бързо се движеше напред. Той се придържаше към средата на протока, като ту се накланяше под напора на вятъра, ту се изправяше и пореше водата с носа си, оставяйки след себе си пенлива следа. Приличаше на мъдрец, който се прегъва под тежестта на житейските несгоди, за да изправи отново гордо глава, щом те отминат. Въпреки че платната бяха почти прибрани, той се движеше много бързо. Не бяха минали и десет минути, откак се мярна като бял облак сред храстите и дърветата, а вече се изравняваше с блокхауса. Когато кутерът наближи тяхното орлово гнездо, Кап и Следотърсача изоставиха прикритието си, за да разгледат по-добре палубата. Изведнъж пред възхитените им очи Джаспър Сладката вода се изправи на крака и ги приветства с радостни викове. Забравил за опасността, Кап скочи на дървения парапет и отговори на поздрава с гръмогласни възклицания. Спаси го прекалената предпазливост на индианците, които все още се криеха в храстите и не дадоха нито един изстрел. Следотърсача мислеше само за предстоящата работа и не обръщаше никакво внимание на драматичната страна на събитията. Като видя своя млад приятел, той извика:

— Помогни ни, Джаспър, и победата ще бъде наша. Вземи на мушка тези храсти и ще подплашиш индианците като стадо яребици.

Но Джаспър не успя да чуе нищо и думите на Следотърсача отидоха на вятъра. „Вихър“ бе минал вече край тях и само след миг изчезна зад горичката, в която бе скрит блокхаусът.

Изминаха две минути в тревожно очакване, после платната отново се белнаха сред дърветата. Джаспър зави с помощта на попътния вятър и на другия галс се отправи към острова. Както казахме вече, вятърът беше достатъчно силен за такава маневра и кутерът, дрейфувайки по течението откъм подветрената страна, можеше без никакви затруднения да доближи наветрената страна на острова. Цялата маневра бе извършена с лекота и грациозност: платната се обръщаха сами, послушният кораб се управляваше само с кормилото. Очевидно „Вихър“ искаше да разузнае обстановката. Но когато обиколи целия остров и се появи отново в същия проток, но който бе дошъл първия път, кормилото му беше насочено наляво и той се обърна на другия галс. Макар и с отпуснати рифове, гротът се опъна и заплющя така силно, сякаш се разнесоха оръдейни изстрели. Кап се изплаши да не се разпорят шевовете на платната.