Джеймс Купър - Следотърсача

Известно време двамата герои се разглеждаха един друг мълчаливо и любопитно. После господин Санглие докосна с ръка шапката си — грубите погранични нрави не бяха заличили от паметта му изискванията на етикета, усвоен на млади години, не бяха изтрили и от лицето му израза на любезност, който, изглежда, е вродено качество на всеки французин.

— Господин Следотърсачо — започна той решително, макар и с приятелска усмивка, — un militaire 81 81 Un militaire (фр.) — войник, военнослужещ. — Б. пр. почита le courage et la loyaute 82 82 Le courage et la loyaute (фр.) — мъжеството и верността. . Говорите ли ирокезки?

— Да, разбирам езика на тия гадове и при нужда мога да го използвам — откровено отговори Следотърсача, — но не мога да понасям нито племето, нито езика му. Всеки минго е мошеник, така мисля аз, мастър Каменно сърце. Неведнъж съм ви виждал, разбира се, в сражения и трябва да кажа; че винаги сте бил там, където е най-горещо. Пък и нашите куршуми сигурно са ви познати?

— Само не и вашите, сър. Une balle 83 83 Une balle (фр.) — куршум. , изпратен от вашата благородна ръка, означава сигурна смърт. Вие убихте на острова един от най-добрите ми бойци.

— Много е възможно, макар че ще се осмеля да кажа, че всички до един са негодяи. Не искам да ви обиждам, мастър Каменно сърце, но вие сте попаднал в доста лоша компания.

— Да, сър — отговори французинът, стараейки се да бъде вежлив, защото трудно разбираше английски и смяташе, че му говорят любезности. — Вие сте много добър. Но un brave 84 84 Un brave (фр.) — един храбрец. винаги е comme са 85 85 Comme ca (фр.) — такъв. . Прощавайте, но какво означава това? В какво се е провинил този jeune homme 86 86 Jeune homme (фр.) — млад човек. — Б. пр. ?

Следотърсача погледна натам, накъдето сочеше с ръка капитан Санглие, и видя, че двама войници бяха хванали грубо Джаспър и по заповед на Мюр извиваха ръцете му, за да ги вържат.

— Какво означава това? — възкликна водачът, като се хвърли към двамата войници и ги изтласка със сила. — Кой се осмелява да се отнася така безсъвестно със Сладка вода? И как си позволявате да го вършите пред моите очи?

— Това е моя заповед, Следотърсачо — отговори интендантът, — и аз отговарям за нея. Нима ще оспорите законността на една заповед, издадена от офицер на негово величество?

— Аз бих оспорил дори думите на самия крал, ако той започнеше да твърди, че Джаспър заслужава такова отношение. Кой спаси нашите скалпове? Кой ни избави от поражение и ни помогна да спечелим победата? Не, поручик, ако ти още от самото начало смяташ по такъв начин да показваш своята власт, аз първи няма да й се подчиня.

— Това наистина мирише на неподчинение — каза Мюр, — но на Следотърсача много неща могат да се простят. Наистина Джаспър си даваше вид, че ни помага, но заради това не трябва да забравяме старите му прегрешения. Нима самият майор Дънкън не предупреди за него сержант Дънъм, преди заминаването ни от форта? Нима това, което със собствените си очи видяхме, не потвърждаваше, че в нашите редове има изменник? И нима може да бъде заподозрян в предателство друг освен Джаспър Уестърн? Ех, Следотърсачо, ти никога няма да станеш велик държавник или велик пълководец, защото прекалено се доверяваш на външността на хората. Да ме накаже Бог, ако не съм убеден, пък и ти сам често си го твърдял, че лицемерието е още по-разпространен порок от завистта — този бич на човешката природа!

Капитан Санглие сви рамене. Той внимателно се вглеждаше ту в Джаспър, ту в интенданта.

— Не искам да спущам твоите брътвежи за завистта и за лицемерието и въобще за човешката природа! — разсърди се Следотърсача. — Джаспър Сладка вода е мой приятел. Джаспър Сладка вода е храбро момче, честен и предан човек и нито един войник от петдесет и пети полк няма да посмее да го докосне с пръст без лична заповед на майор Лунди, докато съм в състояние да попреча на това! Заповядвай си на своите хора, мистър Мюр, но не на Джаспър и на мен!

— Bon 87 87 Bon (фр.) — добре. — Б. пр. — високо се провикна Санглие.

— Значи ти не искаш да чуеш гласа на разума, Следотърсачо? Забрави ли за нашите подозрения? В такъв случай аз ще ти посоча още една убедителна и отегчаваща вината улика. Погледни това парче от флаг! Мейбъл Дънъм го бе намерила тук някъде, завързано за един клон, по-малко от час преди нападението на индианците. Направи си труда да погледнеш флага на „Вихър“ и ще видиш, че това парче е отрязано от него. Необходими ли са по-убедителни доказателства от това?