Джеймс Купър - Следотърсача

— По дяволите, Следотърсачо, сега вече се шегувате. Немислимо е да се премине през този огромен водопад с някаква си лодчица.

— Никога в живота си не сте се лъгал повече, мастър Кап. Няма нищо по-лесно от това, аз самият съм виждал със собствените си очи безброй лодки да го преминават и ако двамата с вас останем живи, надявам се да ви докажа, че е напълно възможно. Според мен и най-големият кораб, който някога е плавал по океана, може да се спусне по водопада, стига да успее да влезе в бързеите.

Кап не забеляза многозначителния поглед, който Следотърсача размени със Сладка вода, и остана мълчалив за известно време, защото и през ум не му беше минавало, че е възможно да се спуснеш по Ниагара, колкото и лесно да се струваше това на опитните лодкари, които знаят истината, че е трудно да се изкачиш по него.

В това време вече стигнаха мястото, където Джаспър бе скрил своята лодка в шубраците, и групата се раздели на две: Кап, Джаспър и Мейбъл в едната лодка, Следотърсача, Пронизваща стрела и жена му в другата. Мохиканът бе продължил напред по брега на реката с онази предпазливост и ловкост, присъща на племето му, за да търси следи от врага.

Едва когато кануто заплува бързо надолу по течението, насочвано от време на време от греблото на Джаспър, страните на Мейбъл възвърнаха обичайната си руменина. Тя бе наблюдавала спускането по водопада с нарастващ ужас, който я бе накарал да занемее, но макар и много голям, страхът не й бе попречил да се възхити от увереността, с която младежът бе направлявал лодката и не я бе оставил да бъде пометена от бушуващата стихия. И наистина хладнокръвието и мъжеството, с които бе извършен подвигът, биха събудили чувство на възхищение дори у една не дотам възторжена и впечатлителна натура. Решителен и смел, Джаспър бе стоял гордо изправен, докато лодката забиваше нос във вълните. За тези, които наблюдаваха от брега, беше съвсем ясно, че само благодарение на неговото умение и сила кануто бе преминало невредимо през клокочещата вода, избликваща нагоре като фонтан — тя ту оголваше кафеникавата скала, ту я покриваше с прозрачно було, сякаш някакъв невидим механизъм командуваше движението й.

Езикът не винаги е в състояние да предаде онова, което очите виждат, но Мейбъл видя достатъчно дори в този момент на страх и в паметта й се запечатаха завинаги подскачащата по вълните лодка и неподвижната мъжествена фигура на кормчията. Неговото внимание и грижи, прибавени към всичко това, й даваха такова чувство на сигурност, на безопасност, че тя неусетно изпита онова влечение, което тъй тясно свързва мъжа и жената. За първи път откакто бе напуснала форт Стануикс, тя се чувствуваше весела и безгрижна в леката неустойчива лодка. Тъй като другата лодка се движеше съвсем близо до тяхната, а Следотърсача беше откъм нейната страна, разговорът се водеше между тях двамата. Джаспър говореше малко, и то само ако някой го запиташе, съсредоточил цялото си внимание в управляването на лодката. Ако сега го видеше някой, който знаеше неговия весел и закачлив нрав, много би се зачудил.

— Ние познаваме твърде добре женската природа и затова не се решихме да преведем дъщерята на сержанта през водопада — каза Следотърсача, като гледаше Мейбъл, а всъщност се обръщаше към вуйчо й, — макар че зная някои жени по тия места, които биха се спуснали, без дори да се замислят.

— Мейбъл е страхлива като майка си — отвърна Кап — и добре че се отнесохте снизходително към тази нейна слабост. Не забравяйте, че това дете никога не е пътувало по море.

— Да, да, не беше трудно да се отгатне. А за вас, при вашето безстрашие, човек веднага разбира, че окото ви не трепва от такова нещо! Веднъж се спуснах с един неопитен, който скочи от лодката, тъкмо когато тя наклони нос към водопада; представяте си какво е преживял.

— И какво стана с нещастния човек? — попита Кап, който не знаеше как да разбира думите на другия — уж добродушни, а в същото време тъй пълни с ирония, че някой по-досетлив от стария моряк отдавна би се усъмнил в тяхната искреност. Човек, минал през това премеждие, знае как да му съчувства.

— Да, нещастен човек беше той, а също и лош граничар, макар че дойде уж да покаже умението си на нас, невежите. Какво стана с него ли? Полетя с главата надолу като същински пън.

— Ако пък може да скача от кану — пошегува се Джаспър, макар че той изглеждаше по-склонен от приятеля си да не се занимава повече с тоя водопад.

— Момчето е право — добави Следотърсача, като се усмихна на Мейбъл, лодките бяха сега тъй близо, че почти се докосваха. — Да, разбира се, че е право. Но вие още не сте ни казала какво мислите за нашия скок?